Карлос Кастанеда
Силата на безмълвието
Следващи уроци на Дон Хуан
ПРЕДГОВОР
Моите книги са достоверно описание на един метод на обучение, който дон Хуан Матус — мексикански индианец магьосник — използва, за да ми помогне да разбера света на магьосниците, в този смисъл книгите ми са описание на един неспиращ процес, който ми става все по-ясен с течение на времето.
За да се научим да боравим разумно със света на ежедневния живот, са ни необходими години обучение. Това обучение, независимо дали пряко или косвено, е строго и взискателно, защото знанието, което се опитваме да предадем, е доста словно. Същото се отнася и за света на магьосниците: тяхното обучение, което представлява устно обяснение и манипулиране на съзнанието, макар различно от нашето, е също толкова строго и взискателно, защото тяхното знание е толкова слозкно, колкото и нашето, а може би и по-лошо.
ВЪВЕДЕНИЕ
На няколко пъти, специално заради мен, дон Хуан се опита да определи своето познание. Смяташе, че най-подходящото име е нагуализъм1, но това понятие беше твърде загадъчно. Наричайки го просто „познание“, той му придаваше един твърде общ смисъл, а да го назобаба „чародейстло“ бе унизително. „Владеене на намерението“ беше твърде отвлечено, а „търсене на абсолютна свобода“ — прекалено дълго и метафорично. Накрая, понеже бе неспособен да открие по-подходящо название, дон Хуан го нарече „магъосничество“, като не пропускаше да добави, че и това не е съвсем точно.
През годините, прекарани заедно, дон Хуан ми бе давал различни определения за магьосничество, но винаги бе отбелязвал, че с нарастване на познанието дефинициите се менят, към края на своето чиракуване почувствах, че бих могъл да проумея и едно далеч по-ясно определение, ето защо го запитах още веднъж.
— Според опита на обикновения човек — каза дон Хуан, — магьосничеството изглежда или като някаква безсмислица, или като зловеща мистерия, надхвърляща неговите възможности. И той е прав не защото това е някакъв абсолютен факт, а затова, че на обикновения човек му липсва необходимата енергия за общуване с магьосничеството.
Той спря за миг, после продължи.
— Човешките същества се раждат с определен запас енергия — каза дон Хуан. — Енергия, която се развива систематично, като се започне още от самото раждане, с оглед на това да бъде използвана възможно най-благоприятно от модалността на времето.
— Какво разбираш под „модалност на времето“? — попитах аз.
— Модалността на времето представлява точният сноп от възприети енергийни полета — отголори той. — Струва ми се, че способността на човек да възприема се е променила с течение на времето. Действителното време определя кой вид да бъде; времето решава кой точно от безбройните снопове от енергийни полета да бъде използван. И бораве-нето с модалността на времето — онези няколко подбрани енергийни полета — ни отнема цялата налична енергия, като не ни оставя нищо, което да ни помогне да използваме което и да е от другите енергийни полета.
С едва доловимо потрепване на веждите дон Хуан ме подкани да обърна по-голямо внимание на казаното и да се съобразявам в бъдеще с него.
— Ето какво имах предвид, когато казах, че на обикновения човек му липсва енергията, така необходима в магьосничеството — продължи той. — Ако такъв човек използва единствено своята собствена енергия, той не може да възприема същите светове, които възприемат магьосниците. За да ги възприемат, магьосниците трябва да използват цял сноп енергийни полета, които обикновено не се използ ват. Естествено, ако човек желае да се докосне до онези светове и да проумее възприятията на магьосниците, трябва да използва същия сноп, който те са използвали. А всичко това е просто неосъществимо, защото цялата енергия е вече разбита.
Дон Хуан направи пауза, като че ли търсеше подходящи думи за пояснение.
— Запомни едно — продължи той. — На магьосничество не се учиш просто с течение на времето; трябва да усвоиш техниката на съхраняване на енергията. Тази енергия ще ти позволи да боравиш с някои от енергийните полета, кои то засега са недостъпни за теб. И това именно е магьосни чеството: способността да изполваш енергийни полета, които не се използват при възприемането на света, който познаваме. Магьосничеството е състояние на съзнанието. Магьосничеството е способността да се възприеме нещо, което обикновеното възприятие не може. С всяко изпитание, на което съм те подлагал — каза дон Хуан, — с всяко едно от нещата, които съм ти показвал, исках да те убедя, че светът е много повече от това, което очите ни виждат. Не е необходимо някой да ни учи на магьосничество, защо то наистина няма какво да се учи. Това, от което се нуждаем, е учител, който да ни накара да разберем, че в нас е скрита безкрайна мощ, какъв странен парадокс! Всеки воин, поел по пътеката на познанието, в един или друг момент започва да си мисли, че се обучава в тайните на магьосничеството, но всъщност той просто позволяба на самия себе си да осъзнае силата, стаена в съществото му, и това, че може да я овладее.