Той ги повтори, сякаш за да даде възможност на паметта ми да ги запомни веднъж забинаги. И после, сбито и накратко, изтъкна отново всичко, което ми беше разказал за тях. Той като че съзнателно ме подтикваше да натрупам цялата тази информация в наситеността на момента.
Отбелязах, че основните ядра все още си бяха загадка за мен. Тормозех се, че никога няма да ги разбера. Той бе създал у мен впечатлението, че се кани да изостави окончателно този въпрос, без аз изобщо да съм схванал техния вътрешен смисъл. Настоях, че имам да му задам още много въпроси за абстрактните ядра.
Дон Хуан, изглежда, прецени какво казах, след което мълчаливо поклати глава.
— Тази тема и на мен ми беше много трудна — каза той. — И аз като теб задавах ред излишни въпроси. Дори може би бях малко по-егоцентричен от теб. И много зъл. Непрекъс нато се заяждах, докато задавах въпроси. Ти си по-скоро „войнствено настроен следовател“. И накрая, разбира се, и двамата сме еднакво раздразнителни, но по различни причини.
Имаше само още едно нещо, което дон Хуан добави към нашия разговор за основните ядра, преди да смени темата, а именно че те се разкриват извънредно бавно и постепенно. Ту напредват, ту отстъпват.
— Аз не мога да повтарям непрекъснато, че всеки човек с подбижна събирателна точка може да я премести още — за почна той. — А учителят ни е нужен единствено за да ни пришпорва към безжалостност. Иначе естествената ни реакция е „да спрем, за да се поздравим“, задето сме покорили толкова много „нови територии“.
Той каза, че и двамата представляваме показателен пример за отвратителната ни човешка склонност да се щадим, проявявайки снизходителност към самите себе си. За щастие неговият благодетел в качеството си на изумителен прикриван не го жалел.
Дон Хуан каза, че по време на нощните им излети в планината нагуалът Хулиан им изнасял обстойни лекции за естеството на самомнението и за преместването на събирателната точка. За нагуала Хулиан самомнението било „ламя с три хиляди глави“ и човекът можел да се изправи срещу нея и да я унищожи по всеки един от следните три начина: първият бил да се отсича всеки път по една от глави-те на ламята, вторият — да се достигне онова състояние на мистериозно съществувание, наричано „зона на безжалостност“; което унищожавало самомнението чрез бабно изтощение от „глад“; и третият бил да се заплати за миг-новеното унищожение на „трихилядоглавата ламя“ със собствената ни символична смърт. Нагуалът Хулиан им препоръчал третия вариант, но подхвърлил на дон Хуан, че може да се счита за истински щастливец, ако въобще има възможност да избира. Обикновно духът сам решавал по кой път да тръгне магьосникът, а дълг на магьосника било да следва това решение.
Дон Хуан каза, че както той напътствал мен, така неговият благодетел му помогнал да отсече една по една трите хиляди глави на ламята-самомнение, но в резултатите на двама ни имало съществена разлика. Докато аз съм реагирал много добре, навремето той въобще не реагирал.
— Моето състояние беше много особено — продължи той. — Щом моят благодетел ме видял проснат на пътя с дупка от куршум в гърдите, веднага разбрал, че аз ще бъда новият нагуал. Нагуалът постъпил съобразно с това и преместил събирателната ми точка веднага щом здравословното ми състояние позволявало това. И аз видях с неочаквана леко-та енергийно поле във формата на онзи човек чудовище. Но това постижение вместо да помогне, както се очаквало, блокирало по-нататъшното движение на събирателната ми точка. И докато събирателните точки на останалите чираци се движели планомерно, моята стояла прикована на нивото на способността да виждам чудовището.
— Но твоят благодетел не ти ли каза какво става? — по питах аз, истински учуден от ненужното усложнение.
— Моят благодетел не вярваше в поднесеното наготово познание — каза дон Хуан. — Той считаше, че познанието, получено по този начин, се лишава от своята сила. Такова познание никога не било „под ръка“, когато човек се нуждае от него. От друга страна, ако познанието е само загатнато, тогава този, който се интересува от него, ще си намери начин да го „изиска“.
Дон Хуан каза, че разликата между неговия метод на обучение и този на благодетеля му се състои в това, че според него човек трябва да има свободата да избира, докато благодетелят му съвсем не мислел така.
— Учителят на твоя нагуал, нагуалът Елиас, не ти ли каза какво става? — настоях отново аз.
— Опита се — започна дон Хуан и въздъхна, — но аз бях направо невъзможен, все знаех всичко! Те си говореха, а аз се правех, че ги слушам.