Без да вдига поглед от сметките, Тулио казал, че ако дон Хуан търси нагуала, може би ще го намери в другото крило на къщата. Дон Хуан хукнал към другото крило на къщата, където съгледал нагуала Хулиан, който се разхождал бавно из вътрешния двор с Тулио от едната му страна.
Нагуалът изглеждал изцяло погълнат от разговора си с Тулио, който лекичко подръпнал нагуала за ръкава и тихо казал, че помощникът му е пристигнал.
Нагуалът Хулиан се заел да обяснява на дон Хуан подробности относно сметката. След изчерпателното си пояснение той казал на дон Хуан да донесе счетоводната книга от кабинета, за да впишат каквото трябва и Тулио като главен счетоводител да го подпише.
Дон Хуан недоумявал какво става! Подробното обяснение и сухият делови тон на нагуала били поставили всичко в сферата на обикновените земни дела. Тулио нетърпеливо наредил на дон Хуан да побърза с книгата, защото си имал и друга работа. Чакали го другаде. Тогава дон Хуан се примирил с мисълта, че ще го използват като шут. Знаел, че нагуалът му готви нещо; в очите му горял онзи пламък, който дон Хуан неизменно свързвал с жестоките му шеги. И нещо повече — този ден Тулио бил необикновено разговорлив.
Дон Хуан безмълвно тръгнал към кабинета и, точно както очаквал, Тулио вече бил там. Приседнал върху бюрото, той нетърпеливо потропвал по пода с тока на ботуша си. Подал счетоводната книга на дон Хуан и му казал да си върви, въпреки, че бил подготвен, дон Хуан все пак се изненадал, взрял се в човека срещу себе си, който се ядосал и го обидил. Дон Хуан едва се сдържал да не избухне отнобо. Продължил да си повтаря, че нагуалът просто го изпитва и това е всичко. Представил си кай ще го изхвърлят от къщата, ако не издържи този изпит.
Макар и съвсем объркан, дон Хуан не спирал да се диви на бързината, с която Тулио винаги съумявал да бъде една крачка пред него. Очаквал, че Тулио ще го чака заедно с нагуала, когато го видял обаче, не можел да повярва на очите си — нали бил пресякъл къщата по най-прекия път! Просто нямало начин Тулио да изтича по-бързо от него! Дори и така да е, би трябвало да е тичал рамо до рамо с дон Хуан… Нагуалът Хулиан поел счетоводната книга от ръцете на дон Хуан с равнодушно изражение. Нанесъл отметката, а Тулио я разписал. После продължили да си говорят за сметките, загърбвайки дон Хуан, който не сбалял очи от Тулио. Мъчел се да проумее смисъла на изпитанието. Може би изпит на поведението му, мислел си той, в тази къща поведението му било постоянна тема на разговор.
Нагуалът отпратил дон Хуан. Искал да остане насаме с Тулио, за да говорят по работа. Дон Хуан незабавно тръгнал да търси жените, за да разбере какво ще кажат те за тази загадъчна ситуация. Едва изминал десет крачки, и пред него се изпречили две от тях заедно с Тулио. Тримата разговаряли оживено. Щом ги зърнал, дон Хуан хукнал обратно към нагуала. Но Тулио бил все още там и продължавал да разговаря с нагуала, в главата на дон Хуан се зародило невероятно подозрение. Изтичал до кабинета — Тулио бил изцяло погълнат от счетоводните дела и дори не забелязал дон Хуан, Дон Хуан го попитал какво стаба. Този път Тулио реагирал типично: нито отговорил, нито го погледнал. И тогава на дон Хуан му хрумнало една забележителна идея. Изтичал до обора, оседлал два коня и помолил своя телохранител, който го придружавал сутринта, да дойде с него. Препуснали в галоп към мястото, където открили Тулио сутринта. Той си бил там. Не казал нищо на дон Хуан — просто свил рамене и извърнал глава, когато дон Хуан го запитал какво става тук. Тогава дон Хуан и придружителят му в галоп се отправили обратно към къщата. Дон Хуан оставил човека да се погрижи за конете и се втурнал вътре. Тулио обядвал заедно с жените. Едновременно с това Тулио разговарял с нагуала, Тулио оправял сметките, Тулио бил на полето!…