Дон Хуан приседнал в един ъгъл и почувствал как от страх го облива лепкава студена пот. Знаел, че в момента нагуалът Хулиан го изпробва с една от своите ужасни шеги. Осъзнал, че има три възможности пред себе си: да се държи, сякаш нищо не се е случило, да се опита сам да отгатне ка-къв е този „изпит“ или (доколкото нагуалът Хулиан му бил внушил, че ще му обяснява всичко, което поиска) да настоява пред нагуала да му разясни нещата. И така, дон Хуан решил да пита, докато получи отговор.
Отишъл при нагуала Хулиан и настоял да му обясни всичко от игла до конец, в момента нагуалът бил сам и все още изглеждал погълнат в сметките. Побутнал счетоводната книга настрана и се усмихнал на дон Хуан, казал, че двайсет и едното не-правенета, на които бил научил дон Хуан, се явяват „работни сечива“, с които може да бъдат отсечени трите хиляди глави на самомнението, но при дон Хуан тези сечива не бършат никаква работа. Така че той опитал втория начин за разрушаване на самомнението, а именно — дон Хуан да бъде поставен в зоната на безжалостността.
Дон Хуан решил, че нагуалът е полудял, като го слушал да говори за разни „не-правенета“, „трихилядоглави чудовища“ или за „зони на безжалостност“, дон Хуан взел да изпитва съжаление към него.
Съвсем спокойно нагуалът Хулиан казал на дон Хуан да отиде до сайванта зад къщата и да помоли Тулио да излезе оттам. Дон Хуан едва не се разсмял — методите на нагуала били твърде прозаични… Дон Хуан знаел, че нагуалът иска да продължи изпита, използвайки Тулио.
Тук дон Хуан спря да разказва и ме запита какво мисля за поведението на Тулио, казах, че сигурно Тулио е бил вече завършен магъосник и така е премествал събирателната си точка, че да създаде у дон Хуан впечатлението, че се намира на четири места едновременно.
— И така, какво мислиш, че заварих в сайванта? — попита дон Хуан широко ухилен.
— Или Тулио, или никого — отговорих му аз.
— Но ако се беше случил един от тези два варианта, ня маше да настъпи никакъв шок за моята последователност — каза дон Хуан.
Постарах се да си представя най-чудати неща и предположих, че може би е заварил Тулиовото сънувано тяло. Припомних му, че самият той ми беше направил нещо подобно чрез един от членовете на неговата група.
— Не — отговори дон Хуан. — Онова, което открих там, беше шега, нямаща равна на себе си в нормалната действителност. И при все това не беше чудо, не беше нещо извън този свят, какво мислиш, че беше?
Казах, че мразя гатанките, казах му още, че след всички чудати неща, които ме бе накарал да изживея, не мога да си представя нищо по-странно и невероятно. Предадох се.
— Когато влязох в онзи сайвант, очаквах да открия, че през цялото време Тулио се е криел там — каза дон Хуан. — Бях сигурен, че следващата „порция“ от своеобразния тест ще бъде нещо като луда игра на криеница. Тулио щеше да се постарае да ме влуди, криейки се из тъмните ъгли на онзи сайвант. Но нищо подобно не се случи, влязох в сайванта и заварих там четирима Тулиовци.
— Какво искаш да кажеш с това „четирима Тулиовци“? — попитах аз.
— Това, че там, в онзи сайвант, имаше четирима души — отговори ми дон Хуан. — И всички те бяха Тулио. Мозкеш ли да си представиш изненадата ми?! Те и четиримата седяха в една и съща поза, кръстосали крака и притиснати плътно един до друг. Очакваха ме. Погледнах ги и побягнах с писък. Отвън, пред вратата на сайванта, моят благодетел ме по вали на земята. Ужасен, видях как четиримата Тулиовци из лизат от сайванта и тръгват към мен. Закрещях, а Тулиовците забиваха твърдите си яки пръсти в мен, като огромни връхлитащи птици. Продължих да пищя, докато в един миг почувствах как нещо в мен се предава и ме обзе пълно без различие. Никога преди това не бях изпитвал нещо толкова необичайно. Отмахнах Тулиовците от себе си и се изправих. Те само ме бяха гъделичкали. Отидох направо към нагуала и го помолих да ми обясни явлението на четиримата.
Обяснението на нагуала Хулиан било, че четиримата мъже били образци на прикриване. Имената им били измислени от техния учител — нагуала Елиас, който, като едно упражнение по контролирано безумие, взел испанските названия на цифрите: уно, дос, трес, куатро6, прибавил ги към името „Тулио“ и получил по този начин имената Тулиуно, Тулиодо, Тулитре и Туликуатро.
Нагуалът Хулиан на свой ред ги представил на дон Хуан. Четиримата стояли в редица. Дон Хуан заставал пред всеки от тях и кимвал с глава, всеки от тях му кимвал в отговор. Нагуалът Хулиан казал, че четиримата Тулиовци били извънредно изкусни прикривачи, както дон Хуан се е убедил.