Тулиовците били триумфът на нагуала Елиас. Те били есенцията, същината на прикритостта. Били такива великолепни прикривани за всички практически цели, че все едно на практика съществувал само един човек, въпреки че хората ги вшкдали ежедневно, никой, освен членовете на домакинството, не знаел, че всъщност на практика съществуват четирима Тулиовци.
Дон Хуан разбирал всичко с абсолютна яснота и поради тази необикновена яснота знаел, че е достигнал зоната на безжалостността. И сам разбрал, че зоната на безжалост-ността е позиция на събирателната точка, която прави самосъжалението невалидно. Но дон Хуан знаел също така, че неговата проницателност и мъдрост са извънредно мимолетни. Неизбежно събирателната му точка щяла да се завърне в началната си позиция.
Когато нагуалът го попитал дали има някакви въпроси, дон Хуан разбрал, че трябва да обръща повече внимание на нагуалските обяснения, отколкото да размишлява върху собствените си предвиждания.
Дон Хуан поискал да узнае как четиримата Тулиовци създават впечатлението, че има само една личност. Бил извънредно любопитен, защото, наблюдавайки ги, видял, че не са чак толкова еднакви. Носели едни и същи дрехи. Освен това били с приблизително еднакви пропорции, възраст и профил. Но с това се изчерпвало цялото им сходство. И все пак, наблюдавайки ги дори отблизо, дон Хуан момеел да се закълне, че съществува само един Тулио.
Нагуалът Хулиан обяснил, че човешкото око е пригодено да се фокусира само върху най-очебийните черти и че човек помни единствено тях. Затова прикриванеското изкуство има за цел да създава впечатление, показвайки само чертите, избрани от прикриваните, черти, за които знаят, че очите на зрителя са подготбени. Ловко подсилвайки определени впечатления, прикриваните можели да създадат у случайния наблюдател твърдо убеждение за истинността на това, което вшкдат.
Нагуалът Хулиан казал, че когато преди време дон Хуан пристигнал облечен в женски дрехи, жените се разсмели най-искрено. Но мъжът с тях, а той бил Тулитре, незабавно поднесъл на дон Хуан първото впечатление за Тулио. Поизвърнал се, за да скрие лицето си, свил презрително устни, сякаш се отегчавал, и се отдалечил, за да се освободи от напушилия го смях. През това време жените също помагали да се затвърди това първо впечатление у дон Хуан, като се престрували на раздразнени от необщителността на Тулио. От този момент нататък всеки един „Тулио“, който влизал в полезрението на дон Хуан, подсилвал и доизпипвал впечатлението за „особняка Тулио“, докато накрая дон Хуановите очи не момеели да съзират нищо друго осбен онова, което им се поднасяло.
Тогава Тулиуно се обадил и казал, че минали цели три месеца, изпълнени с много внимателни и последователни действия, преди дон Хуан да стане сляп за всичко друго осбен за онова, което го насочвали да очаква. След три месеца „слепотата“ му вече била така непоклатима, че Тулиобците престанали да се стараят. Действали си нормално в къщата. Дори престанали да носят еднакви дрехи и въпреки това дон Хуан не забелязвал разликата, когато обаче в къщата били доведени другите чираци, Тулиовците трябвало да започнат всичко отначало. Този път предизвикателството за тях било сериозно, защото чираците били много и при това — природно схватливи.
Дон Хуан попитал Тулиуно за Тулиовата външност. Тулиуно отговорил, че според нагуала Елиас външният вид се явява есенцията на контролираното безумие и че прикривачипе създават външността като я възнамеряват, а не с помощта на някакъв реквизит. Реквизитът дразни окото със своята неестественост и лесно се открива. И в това отношение възнамеряването на външности е упражнение преди всичко за прикривана.
След това заговорил Тулитре. Той казал, че външността била подтикната от духа. Тя бивала измолена, настоятелно призовавана, никога измисляна рационално. Тулиовият облик трябвало да бъде изискан от духа. И за да подпомогне това, нагуалът Елиас ги натикал и четиримата заедно в едно много малко затънтено складче и там духът им проговорил, казал им, че най-напред трябва да възнамерят еднаквостта си. След четири седмици на пълна изолация „еднаквостта“ ги споходила.
Нагуалът Елиас казал, че намерението ги е сляло един в друг и те придобили увереността, че индивидуалността им ще остане неразкршпа. Сега трабвало да побикат облика, който ще бъде възприет от зрителя. И те се захванали да призовават намерението за облика на Тулио, който дон Хуан бил видял. Наловило им се доста да поработят, докато го изпипат. Под напътствието на своя учител те се съсредоточили върху всички детайли, които щели да допринесат за съвършенството на създавания от тях образ.