Четиримата Тулиовци демонстрирали на дон Хуан най-очевидните Тулиови черти: енергични жестове на пренебрежение и високомерие, резки извръщания на лицето вдясно в знак на разгневеност; избивания на тялото, за да се скрие част от лицето с лявото рамо; ядни бръсбания с ръка пред очите, сякаш се отмахба перчем от челото; походка на пъргава нетърпелива личност, нервна и нерешителна.
Дон Хуан каза, че тези детайли от поведението и още десетки други подробности са оформили образа на Тулио, който бил толкова натрапчив, че всеки един от четиримата мъже трябвало само леко да намекне за някоя от въпросните черти на събирателния образ „Тулио“, и дон Хуан и чираците мигновено допълвали останалото в съзнанието си.
Той допълни, че поради стриктната последователност на поведението Тулио се бил превърнал за всички в олицетворение на противен човек. А всъщност бил само един нат-рапчив фантом. Бил пъргав и загадъчен и създавал — волно или неволно, впечатлението на сянка.
Дон Хуан попитал Тулиуно как четиримата били призовали намерението. Тулиуно му обяснил, че прикривачите просто силно викат намерението. Обикновено намерението се призовавало в сумрачна и изолирана стая, върху черна плоскост се поставя запалена свещ така, че пламъкът да е само на няколко сантиметра от очите на викащия. После се изрича думата намерение, произнася се бавно и отчетливо толкова пъти, колкото човек чувства, че е необходимо, височината на гласа нараства или спада от само себе си.
Тулиуно подчертал, че за да се призове намерението, е нужна тотална концентрация върху обекта на възнамеряването, в техния случай концентрирането им било изцяло насочено върху тяхното сходство и общия Тулиов образ. Дори след сливането им с намерението трябвало да изминат година-две, докато изградят собствената си увереност в това, което вършат, и докато самите се превърнат в реалност за околните.
Попитах дон Хуан какво мисли за начина, по който те призовават намерението. Той каза, че неговият благодетел, както впрочем и нагуалът Елиас, бил по-склонен към ритуализиране и предпочитал аксесоари като свещи, тъмни стаички и черни поставки.
Подхвърлих, че обредността ужасно ме привлича и че според мен ритуалите помагат най-много за концентриране на вниманието. Дон Хуан се замисли, каза, че видял как моето тяло в качеството си на енергийно поле притежава една черта, типична за магьосниците от древността — ярко блестяща област в долната дясна страна на сияйния пашкул. Тази сияйност, каза той, е свързана с находчивостта и показва склонност към морбидност7. Злите магьосници от миналото, отдадени на тъмната страна на магьосничеството, с удоволствие обуздавали тази така жадувана черта и гледали да я прикачат към тъмната страна у човека.
— Значи все пак у човека има тъмна страна — възтържествувах аз. — А ти винаги си го отричал, винаги си твърдял, че злото не съществува, че съществуват единствено различни сили.
Сам се изненадах от собственото си избухване, в един-единствен миг цялата ми католическа подплата пролича и Принцът на мрака се възправи чудовищно огромен.
Дон Хуан се задави от смях.
— Разбира се, у нас има тъмна страна — каза той. — Ние убиваме безразборно, не е ли така? Изгаряме хора в името на Бога. Самоунищожаваме се, заличаваме живота на тази планета, разрушаваме Земята. После се покайваме и разго варяме с всевишния. И какво ни казва Той? казва ни, че трябва да бъдем добри, иначе ще ни накаже, всевишният ни е заплашвал векове наред и това не е променило нищо. Не защото сме зли, а защото сме тъпи. У човека има тъмна страна, да, и тя се нарича глупост.
Не казах нищо, но мълчаливо го аплодирах в себе си и с удоволствие си помислих, че много го бива в дебатите. За кой ли път бе обърнал собствените ми думи срещу мен.
След малко дон Хуан ми поясни, че както ритуалът кара обикновения човек да строи огромни храмове, които са паметници на самомнението му, така ритуалът кара и маьосниците да създават обиталища на морбидност и мании, в резултат на това дълг на всеки нагуал е да напътства съзнанието така, че то да полети към абстракта, освободено от притежания и задължения.
— Какво искаш да кажеш с това? — попитах го аз.
— Един обред може да улови вниманието ни по-добре от всичко останало — отвърна той, — но освен това иска и висока цена. И тази висока цена се нарича морбидност, а тя на свой ред може да ипотекира нашето съзнание.