Дон Хуан каза, че човешкото съзнание прилича на огромна, обитавана от духове къща. Нормалното съзнание наподобява на това да си запечатан за цял живот само в една от стаите. Ние влизаме в стаята през магически отвор — раждането, и излизаме оттам през друг — смъртта.
Магьосниците обаче притежават способността да откриват и други пролуки, тъй че могат да излязат от тази на пръв поглед херметически затворена стая още приживе. Невероятно постижение! Но тяхното най-поразително и най-смело постижение е това, че когато се измъкнат от заключената стая, те избират свободата. Избират да напуснат завинаги необятното свърталище на призраци, вместо да се изгубят в лабиринтите му.
Морбидността е антитезата на прилива от енергия, от който се нуждае съзнанието, за да постигне свободата. Морбидността подлъгва магьосниците да изгубят пътя си, тласка ги направо към капана на неизвестността.
Попитах дон Хуан дали сред Тулиовците е съществувала някаква морбидност.
— Чудачеството не е морбидност — отвърна той. — Тулиовците бяха изпълнители, обучени от самия дух.
— С каква цел нагуалът Елиас е подготвил Тулиовците? — запитах аз.
Дон Хуан ме погледна изпитателно и се разсмя. Смехът му и светлините на площада лумнаха едновременно. Той стана от любимата си пейка и я погали с ръка, сякаш беше домашна котка.
— Свободата — каза дон Хуан. — Искаше да ги освободи от възприятийната им условност и ги учеше да бъдат творци. Прикриването е изкуство. За магьосника, тъй като той не е покровител или търговец на изкуство, единственото важно нещо в едно произведение на изкуството е това, че то може да бъде създадено завършено.
Стояхме до пейката и наблюдавахме разхождащите се в здрача минувачи. Историята на четиримата Тулиовци бе оставила у мен някакво смътно доловимо лошо предчувствие. Дон Хуан ми подхвърли, че трябва да тръгвам. По бреме на дългото пътуване до Лос Анджелис, каза той, събирателната ми точка щяла да си почине от трескавите пре-местбания през последните няколко дни.
— Компанията на един нагуал е нещо много измерително — продължи той. — Тя предизвиква странно изтощение, може да нанесе дори известни увреждания.
Уверих го, че изобщо не съм изморен и че за мен неговата компания може да бъде само благотворна, всъщност присъствието му ми действаше като наркотик — не можех без него. Това прозвуча доста ласкателно, но аз казвах самата истина.
Обиколихме площада няколко пъти в пълно мълчание.
— Върни се вкъщи и помисли върху основните ядра на ма-гьосническите истории — отсече дон Хуан на прощаване. — Или по-скоро не мисли за тях, а накарай събирателната си точка да се придвижи към зоната на безмълвното познание. Придвижването на събирателната точка е всичко, но то не означава нищо, ако не е трезво, контролирано преместване. Така че затвори вратата на себеотразяването! Бъди безупречен и ще имаш енергията, необходима да достигнеш зоната на безмълвното познание.