Дон Хуан вметна, че в това няма нищо чудно. Силата, излъчвана от личността на нагуала, винаги била така поразителна, че на практика той бил неотразим, и в конкретния случай повлиял непреодолимо и на двамата. Необходими му били три месеца ежедневни занимания с тях, за да ги пр-учи да свикнат с неговата безпристрастност, последователност и обективност. Те били като омаяни от неговата трезвост, но преди всичко — от абсолютната му отдаденост на тях двамата. Чрез личния си пример в действия нагуалът Елиас им демонстрирал какъв трябва да бъде нагуалът: да насърчава и възпитава, но и да изисква. Светът на нагуала бил свят, който прощава много малко грешки.
След това дон Хуан ми припомни нещо, което често ми бе повтарял, но за което избягвах да мисля. Не трябва нито за миг да забравям, че „птицата на свободата“ не проявява никакво търпение с нерешителните и колебливите и че веднъж отлети ли, повече не се връща.
Равният му глас накара всичко наоколо, което само допреди секунда тънеше в спокоен здрач, буквално да се взриви от напрежение.
После дон Хуан извика обратно тихата тъмнина, и то гпака бързо, както я бе и разбунил. Той лекичко ме смушка.
— Тази жена бе толкова силна, че можеше всекиго да опаше с вихри — подхвърли той. — Името й бе Талия.
ПОЧУКВАНЕТО НА ДУХА
АБСТРАКТЪТ
Върнахме се в тъщата на дон Хуан в ранните утринни часове. Отне ни много време, докато се спуснем надолу по салона, най-вече защото се притеснявах, че в тъмното мога да се подхлъзна и да падна в пропастта долу, а дон Хуан направо се задавяше от смях, като ме гледаше, и току спираше да си поеме дъх.
Бях смъртно уморен, но не можех да заспя. Преди обед започна да вали. Звукът от тежките дъждовни капки върху керемидения покрив, вместо да ме приспи, окончателно прогони съня.
Надигнах се и тръгнах да потърся дон Хуан. Открих го да дреме на един стол, когато се доблшких до него, той вече бе напълно буден, казах „добро утро“.
— За теб, изглежда, заспиването не е проблем — подметнах аз.
— Когато си бил уплашен или разстроен от нещо, не лягай да спиш — каза той, без да ме погледне. — Подремвай седнал на удобен стол, както правя аз.
Веднъж ми бе подсказал, че ако искам да даря тялото си с наистина оздравителен покой, трябва да лягам по корем с лице, извърнато наляво, и стъпала, провесени над ръба на леглото. За да не настина, ми препоръчваше да слагам мека възглавница върху раменете си, но така, че да не се допира до врата ми, и да обувам дебели вълнени чорапи или просто да лежа с обувките си.
Когато за първи път чух това, помислих, че се шегува, но после промених мнението си. Спането в тази поза ми помагаше да си отпочина прекрасно. Когато споделих с него изненадващите резултати, той ме посъветва за вбъдеще да следвам напътствията му, без да си хабя силите да им вярвам или не. Подметнах му, че трябваше предната нощ да ми каже за спането на стол. Обясних му, че освен на свръхумората безсънието ми се дължеше и на интереса, който бе възбудил у мен с това, което ми бе казал в магьосническата пещера.
— Стига глупости! — възкликна той. — Чувал си и по-вълнуващи неща, без да си губиш съня. Нещо друго те гнети…
За миг помислих, че намеква за неискреност от моя страна, взех да му обяснявам, но той продължи да си говори, сякаш въобще не ме е чул.
— Снощи ти беше категоричен, че пещерата ни най-малко не те е развълнувала — каза той. — Добре, явно това е така. Миналата нощ аз не доразвих по-нататък темата за пещерата, защото изчаквах да видя твоята реакция.
Дон Хуан обясни, че пещерата била оформена от древните магьосници, за да служи като своеобразен катализатор. Формата й била специално разчетена, за да побере двама души — като две енергийни полета. Теорията на магьосниците била, че естеството на скалата и начинът, по който тя била издълбана, позволяват на две тела, на две сияйни кълба да слеят в едно енергиите си.
— Не случайно те отведох в тази пещера — продължи той, — не защото харесвам онова място — точно обратното, а защото то е било създадено като средство да тласне чирака дълбоко навътре в състоянието на повишено съзнание. Но за нещастие то както помага, така и пречи. Древните чародеи не си падали много по разсъжденията. Предпочита ли действието!
— Ти винаги си казвал, че твоят благодетел е бил такъв — вметнах аз.
— Тогава доста съм преувеличавал — отговори той. — как то и когато казах, че си глупав. Моят благодетел беше съв ременен нагуал, обзет от идеята за преследване на свобода та, но той бе по-склонен към действия, отколкото към размисъл. Ти си съвременен нагуал, отдаден на същото ди рене, но с изразена склонност към кривите пътеки на разу ма.