Дон Хуан каза, че нагуалът Елиас го взел под своето покровителство още от първия ден, когато дон Хуан пристигнал в дома на своя благодетел, за да започне чиракуването си. Той систематично следвал правилата на обучението, независимо дали дон Хуан разбирал нещо, или не. Желанието му да помогне на дон Хуан било така силно, че на практика той го превърнал в свой пленник. Но, от друга страна, го закрилял от необузданите пристъпи на нагуала Хулиан.
— В началото въошце не излизах от къщата на нагуала Елиас — продължи дон Хуан. — И знаеш ли — обичах този дом. В къщата на моя нагуал постоянно бях нащрек, все трепе рех от страх какво още ще ми измисли, докато в дома на нагуала Елиас се чувствах на сигурно място, спокоен. Моят благодетел упражняваше безмилостен натиск върху мен. Не можех да проумея защо, за бога, той ме притискаше така здраво. Реших, че трябва да е луд.
Дон Хуан каза, че нагуалът Елиас бил индианец от щата Оаксака и от своя страна бил обучаван от друг нагуал на име Росендо, който бил от същия край.
Той описваше нагуала Елиас като много затворен човек, който обичал самотата. Но при все това бил прочут лечител и магъосник не само в границите на щат Оаксака, но и из цяло Южно Мексико. Независимо от това, като че ли на-пук на своята избестност и заетост, той живеел в пълно усамотение чак на другия край на страната — в Северно Мексико.
Дон Хуан млъкна. Повдигна вежди и ме загледа питащо. Аз обаче нямах въпроси, исках само да продължи своя разказ.
— Всеки път, когато очаквам, че ще ми зададеш въпрос, ти не го правиш — каза той. — Сигурен съм, че си ме чул, но ще повторя: нагуалът Елиас беше прочут магьосник, който всеки ден се занимаваше с проблемите на хората в Южно Мексико, като в същото време си стоеше „откъснат от света“ някъде в Северно Мексико. Как ти се струва това?
Почувствах се безнадеждно тъп, казах му, че съм се учудил за миг, но после съм помислил, че човекът сигурно доста е пътувал нагоре-надолу.
Дон Хуан се засмя и тъй като въпросът бе вече зададен, аз го потитах как нагуалът Елиас е успявал да бъде едновременно на двете места.
— Сънуването е самолетът на магьосниците — каза той. — Нагуалът Елиас беше сънувач така, както моят благодетел беше прижривач. Той можеше да оформи и материализира онова, което сред магьосниците е известно като сънувано тяло, или „другият“, и по този начин да бъде едновременно на 9 отдалечени едно от друго места. Чрез своето сънувано тяло той можеше да си върши работата като магьосник, а със собственото си, естествено тяло, да живее в уединение.
Казах, че съм смаян, задето можах така лесно да приема условието, че нагуалът Елиас е притежавал способността да материализира солиден триизмерен образ на самия себе си, а от друга страна — че на фона на това до ден-днешен не съм могъл да разбера обясненията относно абстрактните ядра.
Дон Хуан поясни, че съм могъл да възприема идеята за двойния живот на нагуала Елиас, защото духът е осъществил някои окончателни настройки в способността ми за съзнаване.
Възнегодувах срещу неясното му изказване.
— То не е неясно — каза той. — Това е излагане на определен факт. Можеш да кажеш, че това е някакъв неразбираем за момента факт, но моментът все някога ще се промени.
Преди да успея да му отговоря, той отново взе да разправя за нагуала Елиас, каза, че той имал много любознателен ум и сръчни ръце, в пътуванията си като сънуван нагуалът Елиас бил видял много обекти, които впоследствие пресъздал от дърво и ковано желязо. Дон Хуан додаде, че някои от тези образци били изящни, завладяващо красиви.
— Що за обекти са били оригиналите? — попитах аз.
— Невъзможно е да се разбере това — отговори дон Хуан. — Не забравяй, че тъй като бе индианец, нагуалът Елиас е потеглял в своите сънувани пътешествия така, както едно диво животно броди за храна. Дивото животно никога не излиза от прикритието си и при най-малкото подозрително раздвижване. Излиза само тогава, когато наоколо няма никой. Нагуалът Елиас, като сънувач-единак, е навестявал, така да се каже „бунищата на безкрая“, когато наоколо е нямало жива душа, и е пресъздавал каквото е виждал, но ни кога не е знаел за какво са се използвали тези неща, нито пък какъв е техният произход.
Отново без проблеми възприемах думите на дон Хуан. Идеята не ми се струваше ни най-малко преувеличена. Тъкмо се канех да кажа нещо във връзка с това, когато той ме прекъсна с мръдване на веждите си и продължи своя разказ за нагуала Елиас.