ПОСЛЕДНОТО ПРЕЛЪСТЯВАНЕ НА НАГУАЛА ХУЛИАН
Във вътрешния двор на дон Хуановата къща беше прохладно и тихо като в манастирски параклис. Имаше няколко големи плодни дръвчета, които бяха засадени така плътно едно до друго, че по всяка вероятност регулираха температурата и поглъщаха целия шум.
Когато навремето пристигнах за пръв път в неговата къща, направих забележка относно странния начин, по който бяха засадени тези плодни дървета. Лично аз бих ги засадил на по-голямо разстояние едно от друго. Отговорът на дон Хуан беше, че дърветата не били негова собственост, че били свободни и незабисими дървета-воини, равноправни членове в неговата воинска група, и че забележката ми, макар и смислена за обикновените дървета, в случая била неуместна.
Отговорът му ми прозвуча метафорично. Онова, което тогава дори и не подозирах, бе, че всяка дума на дон Хуан трябваше да се разбира буквално.
Дон Хуан и аз седяхме в плетени кресла с лице към плодните дървета. Те бяха целите отрупани с плод. Отбелязах, че гледката е прекрасна, но в същото време и малко странна, тъй като не беше сезонът на плодовете.
— Има една любопитна история — вметна дон Хуан. — както вече знаеш, тези дървета са воини от моята група. Сега те са отрупани с плод, защото всички останали членове от моята група са говорили и изразявали чувства тук, пред тях, за нашето последно и окончателно пътуване. И сега дърветата знаят, че когато поемем в това последно пътуване, те ще ни придружат.
Зяпнах го удивен.
— Не мога да ги изоставя — обясни той. — Те също са воини. Те са свързали съдбата си с нагуалската група. И много добре знаят какво изпитвам към тях. Събирателната точка на дърветата е разположена много ниско в техния огромен сияен пашкул, което им позволява да узнават чувствата ни — като например чувствата, които изпитваме сега с теб, разговаряйки за моето последно пътуване.
Мълчах, защото исках по-скоро да приключим с тази щема. Дон Хуан обаче заговори отново и разсея настроението ми.
— Второто абстрактно ядро на магьосническите истории се нарича ПОЧУКВАНЕТО НА ДУХА — каза той. — Първото абстрактно ядро, ПРОЯВЛЕНИЯТА НА ДУХА, представлява структурата, която намерението издига и поставя пред магьосника, след което го приканва да навлезе в нея. Това е структурата на намерението, видяна от магьосника. ПОЧУКВАНЕТО НА ДУХА е същата структура, видяна от начинаещ, който е приканен или по-скоро при нуден да влезе.
Това второ абстрактно ядро само по себе си е цял разказ. Легендата разказва, че след като духът се разкрил пред онзи човек, за когото вече говорихме, но без резултат, тогава той му поставил клопка. Това било отчаян номер и не защото човекът бил нещо по-специално, а защото неразгадаемата поредица от хитрини на духа предразположила този човек в мига, в който духът потропал на неговата врата.
От само себе си се разбира, че каквото и да е разкривал духът пред онзи човек, то не му правело никакво впечатление. Всъщност онова, което духът му разкрил, на практика противоречало на всичко, което човекът знаел отпреди, на всичко, което сам представлявал. Разбира се, човекът категорично отказал да си има каквато и да е работа с духа. Нямало да се хване на въдицата на подобни безсмислици. Той си знаел по-добре! И в резултат — изпаднал в задънена улица.
Мозке да се каже, че това е една идиотска история — продължи той. — Може да се каже още, че онова, което съм ти дал, е само една залъгалка за тези, които не са на „ти“ с безмълвието на абстракта.
Дон Хуан се вгледа в мен за миг и после се усмихна.
— Ти обичаш думите — укори ме той. — Самата идея за безмълвно познание те плаши. Но разните истории, независимо колко са глупави, ти доставят удоводствие и те карат да се чувстваш сигурен.
След тези думи така дяволито се усмихна, че не можех да не се разсмея.
После ми припомни, че вече съм чувал подробното му описание за първия път, когато духът почукал на неговата врата. За момент не можех да разбера за какво говори.
— Когато умирах там, на пътя, от оня изстрел, при мен дойде не само моят благодетел — поясни той. — Духът също ме намери и потропа на вратата ми в онзи ден. Благодетелят ми е разбирал, че се е озовал там, за да послужи като проводник на духа. Без намесата на духа срещата с моя благодетел нямаше да струва и пукната пара.
Той каза, че един нагуал може да стане проводник само след като духът чрез едва доловими знаци или пък направо чрез открити заповеди изяви своята готовност да бъде използван. Следователно за един нагуал е невъзможно да си избере чираците според личното си предпочитание или други съображения. Но разкрие ли беднъж духът своето желание, нагуалът не жали сили да го изпълни.