Казах му, че умът ми възприема всичко казано и единственото нещо, което все още не ми е съвсем ясно, е защо са необходими два отделни раздела в учението. Разбирах с лекота всичко, което се отнасяше до неговия свят, при все че самият той бе обрисувал процеса на разбиране като много труден.
— Ще ти е нужно цялото време до края на живота, за да си припомниш днешните прозрения — каза той, — защото повечето от тях представляват безмълвно познание. Само след броени минути вече ще си ги забравил. Това е една от бездънните загадки на съзнанието.
След което дон Хуан с един замах разруши хармонията в съзнанието ми, като ме удари силно отляво под ребрата.
Отведнъж изгубих свръхестествената яснота на съзнанието и вече не можех да си спомня дори имало ли я е някога…
Дон Хуан лично ми поръча да опиша предпоставките в магьосничеството, веднъж съвсем случайно, в ранния период на моето чиракуване, той ми бе подхвърлил да напиша книга, за да употребя по някакъв начин записките, които постоянно си водех. Бях натрупал купища бележки и никога не се бях замислил какво ще правя с тях.
Възпротивих се, че идеята е абсурдна, тъй като не съм писател.
— Разбира се, че не си писател — каза той, — затова ще ти се наложи да използваш магьосничеството. Най-напред трябва да си представиш образно своите изживябания, но така силно и осезателно, сякаш наистина ги преживяваш отново, а след това трябва да видиш текста в своето съ нуване. За теб писането не биба да представлява упражнение в литература, а упражнение в магьосничество.
Вече съм писал по този начин за предпоставките в магьосничеството точно както дон Хуан ми ги обясни във връзка с цялото му учение, в неговата схема, която била развита още от древните магьосници, близаха две категории на обучение. Едната се наричаше „уроци за дясната страна“ и обхващаше обичайното състояние на съзнанието. Другата се наричаше „уроци за лявата страна“ и се занимаваше единствено със състоянията на повишено съзнание.
Тези две категории позволяваха на учителите да подлагат своите чираци на проверка в три отделни области: владеенето на съзнанието, изкуството на прикриването и владеенето на намерението.
Тези три области на проверка са трите загадки, с които се сблъскват магьосниците в своето търсене на познанието.
Владеенето на съзнанието е загадката за ума; объркването, което магьосниците изживяват, богато прозрат изумителната загадъчност и необхватност на съзнанието и възприятието.
Изкуството на прикриването е загадката за сърцето; обърканите чародеи го постигат, щом долобят дбе неща: първо, че сбетът ни изглежда неизменно реален и действителен поради особеностите на нашето съзнание и възприятие; второ, че ако се активират различни особености на възприятието, много неща, свързани със света, които ни се струват непоклатимо установени и реални, се променят.
Владеенето на намерението е загадката за Духа или парадокса на абстрактното — магьосническите мисли и действия, проектирани отвъд човешкото ни състояние.
Според дон Хуан изкуството на прикриването и владеенето на намерението зависят от владеенето на съзнанието, което е своеобразен крайъгълен камък на неговите уроци и което се състои в следните основни предпоставки:
— Вселената е едно безгранично струпване на енергийни полета, подобни на светлинни нишки.
— Тези енергийни полета, наричани „Излъчванията на Орела“, се разпръскват от източник с невъобразими разме ри, наричан метафорично „Орелът“.
— По същия начин човешките същества са съставени от несметен брой от въпросните нишковидни енергийни поле та. Тези „Излъчвания на Орела“ образуват един вид затворено струпване, което се проявява под формата на кълбо светлина с размера на обикновено човешко тяло с разпере ни встрани ръце, подобно на гигантско лъчисто яйце.
— Само много малка част от енергийните полета в това лъчисто кълбо са осветени от една точка с наситен блясък, разположена на повърхността на кълбото.
— Възприятието се осъществява, когато енергийните полета от тази малка част, които са в непосредствена близост до точката с наситен блясък, разпрострат блясъка си така, че да осветят идентични енергийни полета из вън кълбото. Тъй като единствените доловими енергийни полета са тези, осветени от точката с наситен блясък, тази точка се нарича „точката, където се събира възприя тието“, или по-просто „събирателна точка“.