— Събирателната точка може да се придвижва от обичайното си местоположение на повърхността на лъчисто то кълбо до друго място по избор или пък навътре към сър цевината. Тъй като блясъкът на събирателната точка може да освети което и да е енергийно поле, влязло в контакт с нея, когато се придвижва към нова позиция, тя веднага активира нови енергийни полета, правейки ги доловими Именно това възприятие е известно като виждане.
Когато събирателната точка се мести, става възможно възприемането на един изцяло друг свят — толкова обективно реален, колкото и този, който сме свикнали нормално да възприемаме. Магьосниците навлизат в този друг свят, за да черпят оттам енергия, мощ, разрешение на главни и второстепенни проблеми, или за да срещнат невъобразимото.
— Намерението е проникваща сила, която ни кара да въз приемаме. Ние узнаваме не защото възприемаме; по-скоро възприемаме в резултат от натиска и тласъка на намерението.
— Целта на магьосниците е да постигнат състояние на тотално съзнание, за да изпитат лично всички варианти на възприятие, достъпни за човека. Това състояние на съзна нието предполага дори алтернативен път на умиране.
Едно ниво на практическо познание е включено като част от обучението във владеене на съзнанието. На това практическо ниво дон Хуан разкриваше процедурите, необходими за да се премести събирателната точка. Магьосниците от древността са открили за тази цел два велики способа: сънуване, контролирането и използването на сънищата; и прикриване, контролирането на поведението.
Придвижването на събирателната точка представлява основен похват, който всеки магьосник е длъжен да научи. Някои от тях, а именно нагуалите, се учели освен това да го прилагат и на другите. Те можели да преместват събирателната точка от обичайното й място, нанасяйки силен удар право в нея. Този рязък тласък, който се е възприемал като плесница по дясната плешка — независимо че тялото изобщо не бибало докосвано, — довеждал до състояние на повишено съзнание.
Именно в състоянията на повишено съзнание дон Хуан осъществяваше най-важната и драматична част от своите уроци: напътствията за лявата страна. С оглед на свръхестествената същност на тези състояния дон Хуан дър-жеше да не споделям за тях с други хора, докато не доведем докрай всичко в учебната схема на магьосниците. За мен не бе трудно да приема това изискване. По време на тези уникални състояния на съзнанието възможностите ми за разбиране на инструкциите нарастваха невероятно, но в същото време способността ми да описвам чутото и видяното, или дори само да го запомням, се понижаваше, в тези състояния аз дейстбах с вещина и самочувствие, но веднъж завърнал се в нормалното си съзнание, не можех да си спомня нищо.
Необходими ми бяха години, за да извърша решителния поврат, прехвърляйки моето повишено съзнание в сферата на ясната памет. Здравият ми разум и рационалното у мен забавиха настъпването на този момент, понеже се солъскваха с абсурдната, немислима реалност на повишеното съзнание и директното познание. Произтичащият от години насам познавателен хаос ме принуждаваше да избягвам крайния извод, като просто не мислех за него.
Всичко, което съм написал досега във връзка с моето чиракуване, представлява описание на това как дон Хуан ме учеше да владея съзнанието. Аз все още не съм описал изкус-твото на прикриването и владеенето на намерението.
Дон Хуан ме учеше на техните принципи и приложението им с помощта на двама свои сподвшкници магьосници на име висенте Медрано и Силвио Мануел, но всичко, което научих от тях, все още си остава залутано в онова, което дон Хуан наричаше „лабиринта на повишеното съзнание“. До този момент ми бе невъзможно да пиша или дори да мисля подредено за изкуството на прикриването и за владеенето на намерението. Грешката ми се състоеше в това, че ги считах за теми на нормалната памет. Те са такива, но едновременно с това и не са. За да разреша това противоречие, аз не разглеждах темите, направо — нещо на прак-тика невъзможно, — а по заобиколен път, чрез заключителната тема на дон Хуановото напътствие: историите за магьосниците от миналото.
Той преразказваше тези истории, за да онагледи онова, което наричаше „абстрактните ядра“ на своите уроци. Но аз не можех да схвана естеството на абстрактните ядра, въпреки неговите обширни обяснения, които, сега вече знам, бяха предназначени по-скоро да разтворят съзнанието ми, отколкото да обяснят каквото и да е по един рационален път. Начинът му на говорене ме накара години наред да вярвам, че изложенията му относно абстрактните ядра представляват нещо като академични трактати, и единственото, което можех да направя при тези обстоятелства, бе да приема обясненията му буквално. Те станаха част от моето безмълвно приемане на неговите уроци, но без цялостната преоценка от моя страна, което щеше аа се окаже основно за тяхното осмисляне.