Дон Хуан представи три раздела с по шест абстрактни ядра във всеки от тях, подредени съответно по нарастващата им сложност. Тук съм разгледал първия раздел; състоящ се от: проявленията на духа, почукването на духа хитростите на духа, връхлитането на духа, условията на намерението и боравенето с намерението.
ПРОЯВЛЕНИЯТА НА ДУХА
ПЪРВОТО АБСТРАКТНО ЯДРО
Когато беше възможно, дон Хуан ми разказваше кратки истории за магьосниците от неговата линия, особено за личния си учител, нагуала Хулиан. Всъщност това не бяха разкази, а по-скоро описания на поведението на тези магьосници и отделни черти на личността им. Описанията бяха така изградени, че да хвърлят светлина върху определена тема от моето чиракуване.
Бях чувал същите тези истории и от останалите петнайсетина члена от групата на дон Хуан, но нито един не ми даваше ясна представа за хората, които описваше. Тъй като по никакъв начин не можех да склоня дон Хуан да ми разкрие повече подробности за въпросните магьосници, примирих се с мисълта, че никога няма да науча нещо по-съществено за тях.
Един следобед, сред планините на Южно Мексико, дон Хуан, след като ми бе обяснявал надълго и нашироко тънкостите във владеенето на съзнанието, добави нещо, което напълно ме смая.
— Мисля, че е време да си поговорим за магьосниците от нашето минало — каза той.
Дон Хуан обясни, че е необходимо да започна да си правя избоди, основаващи се върху един систематичен преглед на миналото, изводи и за двата свята — този на ежедневието и този на магьосниците.
— Магьосниците са жизненосвързани с миналото си — каза той. — Но аз нямам предвид тяхното собствено минало. За магьосниците миналото е онова, което другите магьосни ци преди тях са направили. А сега ние се готвим да проучим това минало. Обикновеният човек също се занимава с миналото, но най-вече със собственото си минало — заради самия себе си. Магьосниците правят точно обратното; те се допитват до миналото си, за да намерят отправната точка.
— Но нима всеки не прави същото? Поглежда назад във времето, за да намери отправната точка…
— Не! — отсече той. — Обикновеният човек се сравнява с миналото, с личното си минало или с отживялото познание на своето време, за да намери оправдание за моментното си или бъдещото си поведение; или пък за да открие някакъв пример за подражание. Единствено магьосниците търсят действително отправната точка в своето минало.
— Може би, дон Хуан, нещата ще ми станат по-ясни, ако ми обясниш какво според магьосниците означава „отправна точка“.
— За тях установяването на отправна точка е възможност да проучат намерението — отговори той. — което от своя страна е именно целта на тази крайна тема от на пътствието. И нищо друго не може да разкрие пред магьосниците по-добре намерението от докрай разнищените истории за други магьосници, стремили се да проумеят съща та сила.
Той обясни, че като изучават своето минало, магьосниците от неговата линия водят точни бележки за основния абстрактен ред на тяхното познание.
— В магьосничеството има двайсет и едно абстрактни ядра — продължи дон Хуан. — И въз основа на тези абст рактни ядра съществуват множество истории за нагуалите от нашата линия, които са се мъчели да проумеят духа.
— Време е да те запозная с абстрактните ядра и магьосническите истории.
Очаквах дон Хуан да започне да ми разказва историите, но той смени темата и пак се зае да ми разяснява въпросите на съзнанието.
— Почакай малко — възразих аз. — какво стана с истории те за магьосниците? Няма ли да ми ги разкажеш?
— Разбира се — каза той, — но те не се разказват като детски приказки. Чрез тях трябва да се замислиш за своя собствен път и след това да ги преосмислиш, да ги преживееш, така да се каже.
Настъпи продължително мълчание. Превърнах се целият в слух. Опасявах се, че ако продължа да настоявам да ми разкаже историите, мога да си навлека нещо, за което по-късно да съжалябам. Но в крайна сметка любопитството ми надделя.
— Добре де, какво чакаме тогава? — изсумтях аз.