— Как изглеждаше на външен вид нагуалът Хулиан? — попитах.
— Знаеш ли, че и до ден-днешен ми е трудно да си възста новя образа му — каза дон Хуан. — Знам, че звучи абсурдно, но в зависимост от нуждите му или от обстоятелствата той можеше да бъде млад или стар, хубав или грозен, изха бен и слаб или силен и мъжествен, дебел или строен, средно висок или извънредно дребен.
— Искаш да кажеш, че е бил актьор, изпълняващ различни роли с помощта на своеобразен реквизит ли?
— Не, въобще не става въпрос за реквизит, а и той съвсем не беше просто някакъв артист. Той, разбира се, беше велик актьор по лични причини, но това е друга работа, важното е, че можеше да се преобразява във всичките тези коренно противоположни личности. Фактът, че беше велик актьор, му позволяваше да представя убедително и най-незначителната характерна подробност от поведението, което правеше реален всеки негов отделен образ. Нека кажем, че той бе на „ти“ с всяка промяна на облика така, както ти си на „ти“ с всяка промяна в облеклото.
Изпълнен с нетърпение, помолих дон Хуан да ми разкаже нещо повече за превъплъщенията на неговия благодетел. Той отвърна неохотно, че някакъв човек го бил учил, но не искал да наблиза в повече подробности, защото това означавало да се отплесне в съвсем различна посока.
— Как изглеждаше непреобразеният нагуал Хулиан? — по питах аз.
— Ами, да речем, че преди да стане нагуал, е бил строен и мускулест мъж — отвърна дон Хуан. — косата му беше чер на, гъста, на вълни. Имаше дълъг фин нос; големи здрави бели зъби и овално лице; добре оформени челюсти и искрящи тъмнокафяви очи. Беше висок около метър и шейсет. Не беше индианец, а още по-малко — тъмнокож мексиканец, но също шака не бе и от англосаксонската раса, всъщност цветът на кожата му, изглежда, не беше като ничий друг, особено в последните му години, когато неговият постоянно менящ се тен варираше непрестанно от тъмен до много светъл и обратно, когато го видях за първи път, той беше възрастен мъж с мургава кожа, после, след известно време, стана светлокож млад човек, може би само няколко години по-възрастен от мен самия. Тогава аз бях на двайсет години…
Но ако промените на външния му вид бяха удивителни — продължи дон Хуан, — то промените на настроението и общото поведение, съпътстващи всяко отделно преобразява-не, бяха още по-удивителни! Например, когато биваше дебел и млад, ставаше весел и чувствен. Когато биваше мършав и стар, ставаше дребнав и отмъстителен. Когато пък биваше тлъст и стар, се превръщаше в най-големия идиот на този свят.
— А биваше ли понякога самият себе си? — запитах.
— Не по начина, по който аз съм самият себе си — отвър на дон Хуан. — Тъй като не се интересувам от преобразяване, аз съм винаги един и същ. Но той беше съвсем различен от мен.
Дон Хуан ме погледна така, сякаш преценяваше вътрешната ми сила. Усмихна се, поклати глава и прихна да се смее.
— Какво толкова смешно има, дон Хуан? — попитах аз.
— Фактът, че си все още твърде превзет и „задръстен“, за да оцениш по достойнство естеството на промените на моя благодетел и тоталната им всеобхватност — каза той. — Надявам се само, че когато ти разкажа за тях, няма болезнено да се вманиачиш на тази тема.
Неизвестно защо изведнъж се почувствах адски неудобно и тутакси смених темата.
— Защо наричат нагуалите „благодетели“, а не просто учители? — попитах нервно аз.
— Това е своеобразен израз на почит от страна на чирака — поясни дон Хуан. — Учениците на нагуала изпитват изключителна признателност към него. Все пак той ги изгражда и формира, учи ги на невероятни неща.
Подхвърлих, че да учиш другите е, според мен, най-великото, най-човеколюбивото дело, което може да се направи за ближния.
— За теб учението представлява разговор по предварително определени теми — каза той. — За магьосника да учи е като онова, което нагуалът прави за своите чираци. За тях той прониква в господстващата сила сред вселената: намерението — силата, която променя и пренарежда нещата или ги поддържа такива, каквито са. Нагуалът първо формулира, после регулира последствията, които тази сила може да оказке върху неговите ученици. Ако нагуалът не моделира намерението, те не биха изпитали нито благоговение, нито дори учудване. И тогава чираците му, вместо да поемат на едно магьосническо, откривателско пътешествие, просто ще усвоят занаят: лечител, чародей, ясновидец, шарлатанин или каквото там си избереш.