Помолих го да поговорим за безмълвното познание. Той рече, че безмълвното познание е една основна позиция на събирателната точка, която преди векове била обичайната позиция при човека, но поради неопределими причини събирателната точка се е отдалечила от тази позиция и е заела нова, наречена разум.
Дон Хуан отбеляза, че в наши дни не всеки човек е представител на тази нова позиция. Събирателните точки на мнозинството от нас не са разположени точно в центъра на позицията на ума, а в непосредствената му периферия. Същото било положението и с безмълвното познание! Не всяка събирателна точка се намирала точно в неговата позиция.
Каза също така, че „зоната на безжалостността“ представлява друга позиция на събирателната точка и се явява предвестник на безмълвното познание, и още, че една друга позиция на събирателната точка, наричана „зона на загрижеността“, пък е предвестникът на разсъдъка.
Не открих нищо неясно в тези тайнствени забележки. За мен те бяха очевидни. Докато чаках обичайния му удар отзад по гърба между лопатките, за да ме вкара в състояние на повишено съзнание, разбирах всичко от това, което говореше. Ударът не идваше, но аз продължавах да разбирам всичко, без в действителност да го осъзнабам. Чувството на лекота и това да приемем нещата за дадени, свойствено за обичайното състояние на съзнанието ми, си бе останало у мен и аа не поставях под съмнение способността си да разбирам.
Дон Хуан ме погледна втренчено и ми препоръча да легна по лице върху облия камък и да разперя ръце и крака като жаба.
Полежах десетина минути така, изцяло отпуснат, почти заспал, докато леко, свистящо ръмжене не ме изтръгна от моя унес. Повдигнах глава, огледах се и усетих, че косата ми се изправя. На по-малко от десет крачки от мен върху съседния молоз, точно на мястото, където допреди малко бе седял дон Хуан, клечеше огромен възтъмен ягуар. Оголил зъби, ръмжеше право срещу мен и като че ли се канеше да скочи върху ми.
— Не мърдай! — тихо ми нареди дон Хуан. — И не го гледай в очите, взри се в носа му и не мигай, животът ти зависи от втренчването.
Направих както ми каза. За момент ягуарът и аз се гледахме така един друг, докато дон Хуан не разкъса леденото напрежение, като метна шапката си върху главата на ягуара, животното отскочи назад и в този миг дон Хуан изсвири с уста мощно и пронизително. После изврещя с все сили и плесна силно с длани два или три пъти. Плясъците прозвучаха като приглушени изстрели от пушка.
Дон Хуан ми махна да отида при него. Двамата крещяхме и пляскахме с ръце, докато най-накрая той реши, че вече сме прогонили ягуара.
Целият треперех, при все че не бях уплашен, казах на дон Хуан, че онова, което ме бе изплашило най-много, не беше внезапното изръмжаване на голямата котка или втренченият й поглед, а мисълта, че ягуарът ме е гледал дълго преди да го чуя и да вдигна глава.
Дон Хуан не обели и дума за преживяното. Беше се замиелил дълбоко, когато го запитах дали е видял ягуара преди мен, той ми направи знак да мълча. Изглеждаше неспокоен или дори объркан. След моментно мълчание дон Хуан ми даде знак да тръгваме. Отдалечихме се от скалите с бърз зигзагообразен ход през храсталака.
След около половин час стигнахме до някакво сечище, където спряхма да починем за малко. През цялото време не си бяхме казали и дума и аз изгарях от нетърпение да узная как-во мисли дон Хуан.
— Защо вървим по този начин? — попитах го аз. — Няма ли да е по-добре да караме направо и по-бързичко?
— Не! — подчерта той. — Изобщо не би било добре. Това беше мъжки ягуар. Гладен е и ще тръгне след нас.
— Тъкмо още една причина да се изпаряваме по-бързо оттук — настоях аз.
— Не е така лесно — отговори той. — Ягуарът не е обременен с разсъждения и съображения. Той знае точно какво да направи, за да ни докопа. И както е сигурно, че аз ти гово ря сега, така е сигурно и че той ще прочете мислите ни.
— Какво искаш да кажеш с това „ще прочете мислите ни“? — попитах аз.
— Това не е метафора — рече той. — Искам да кажа точно онова, което казах. Големите животни имат способността да четат мисли. И нямам предвид да гадаят, а направо да узнават всичко.
— Какво можем да направим в такъв случай? — запитах силно разтревожи.
— Длъжни сме да станем по-малко рационални и да се опитаме да спечелим битката, като направим невъзможно за ягуара да прочете мислите ни — отговори той.