Неговите заключения бяха, че поради сериозността на нашето положение аз съм позволил на духа да придвижи събирателната ми точка. Резултатът бил моето навлизане в състояние на безмълвно познание. Естествено, обхватът на моето възприемане бил нараснал, което ми е дало усещането за издигане, за избуяване над върховете на храстите.
Вследствие на академичната ми закалка ми хрумна следният въпрос, който задавах често по онова време.
— Ако някой от антропологическия отдел на калифорнийския университет ме бе наблюдавал, щеше ли да ме види като исполин, вилнеещ из храсталака?
— Наистина не зная — каза дон Хуан. — За да разбереш това, трябва да преместиш събирателната си точка, кога то се намираш в този антропологически отдел.
— Опитвал съм вече — отбелязах аз. — Но все нищо не става. Изглежда винаги трябва ти да си наблизо, за да се получи нещо.
— В такъв случай това не е било въпрос на живот и смърт за теб — каза той. — Ако беше, ти щеше да преместиш събирателната си точка съвсем сам.
— Но хората щяха ли да видят онова, което виждам аз, когато събирателната ми точка се мести? — настоях.
— Не, защото техните събирателни точки не ще се намират на същото място, както твоята — отговори той.
— Тогава, дон Хуан, аз сънувал ли съм ягуара? — попитах. — всичко това само в моето съзнание ли става?
— Не съвсем — каза той. — Тази голяма котка е истинска. Ти се придвижи с толкова много мили, а дори не си изморен. Ако се съмняваш виж обувките си. Заприличали са на игленици от кактусови бодли. Следователно ти си се движил, извисявайки се над храсталаците. И в същото време не си, всичко зависи от това дали събирателната точка на човек се намира в зоната на разума или в зоната на безмълвното познание.
Докато дон Хуан говореше, аз разбирах всичко, което казваше, но после не можех нищо да повторя сам, нито пък да определя какво зная или защо думите му ми са така понятни.
Ревът на ягуара ме върна обратно в света на непосредствената опастост. Зърнах как тъмният силует на звяра бързо се движи нагоре на около трийсет метра вдясно от нас.
— Какво ще правим, дон Хуан? — попитах аз, сигурен, че той също е видял ягуара.
— Ще се изкачим до самия връх и ще потърсим подслон там — отговори той спокойно.
После безгрижно добави, че съм прахосал ценно време; угаждайки си да се разхождам над храсталаците, вместо към сигурността и закрилата на хълмовете, които той ми бил посочил, аз съм се отправил към високите планини на изток.
— Трябва да стигнем този склон преди ягуара или с нас е свършено — каза той, сочейки близкия отвесен скат.
Обърнах се надясно и видях ягуара да скача от скала на скала. Несъмнено искаше да ни пресече пътя.
— Да вървим, дон Хуан! — изкрещях вън от себе си.
Дон Хуан се усмихна. Той като че се наслаждаваше на моя страх и нетърпение. Движехме се колкото е възможно по-бързо и уверено се заизкачвахме. Опитвах се да не обръщам внимание на тъмния силует на ягуара, когато той се мяркаше малко пред нас и все вдясно.
И тримата стигнахме едновременно до подножието на стръмната скала. Ягуарът беше на около двайсет метра вдясно от нас. Той подскочи и се опита да се изкатери по канарата, но не успя. Скалата бе твърде стръмна.
Дон Хуан ми изкрещя да не губя време в зяпане по ягуара, защото той щял да ни нападне веднага щом се откаже от опитите си да изкатери скалата. Едва изрекъл това и звярът пак атакува. Задрапах след дон Хуан нагоре по скалната стена. Пронизителният рев на победения звяр изригна непосредствено до петата на десния ми крак, взривната сила на страха ме изстреля право нагоре, като че бях литнал.
Достигнах върха преди дон Хуан, който бе спрял, за да се посмее, в безопасност горе, на върха на канарата, имах по-вече време да премисля какво се бе случило. Дон Хуан не желаеше да обсъжда каквото и да е, като обяснение каза, че на това ниво в моето развитие всяко преместване на събирателната ми точка бсе още щяло да бъде мистерия. Предизвикателството ми в началото на моето чиракуване било, каза той, отстояването на постигнатото, а не разсъждаването върху него, и че от някакъв определен момент нататък всичко щяло да ми се изясни.
Казах му, че в този момент всичко ми е ясно, но той не отстъпи. По-напред трябвало да си обясня познанието и едва след това съм можел, да претендирам, че нещо ми е ясно. Добави, че за да има смисъл преместването на моята събирателна точка, трябва да притежавам достатъчно енергия, за да снова между зоната на здравия разум и зоната на безмълвното познание.