Дон Хуан каза, че едно от най-драматичните неща в това да си човек е страховитата връзка, която съществува между глупостта и себеотразяването. Именно глупостта ни кара да изоставяме всичко, което не отговаря на нашите собствени себеотразяващи ни очаквания. Например като обикнобени хора ние сме слепи за най-съществената част от достъпното за човека познание: наличието на събирателната точка и факта, че тя може да се мести.
— За разумния човек е немислимо, че съществува една не видима точка, в която се събира възприемането — продължи той. — И още по-немислимо, че евентуална подобна точка не се намира в мозъка, както смътно може да се очаква, ако човекът изобщо е склонен да приеме мисълта за нейното съществуване.
Той добави, че постоянното придържане на рационалния човек към своята самопредстава му осигурява едно наистина бездънно невежество. Той например не обръща внимание на факта, че магьосничеството не е разни там „абра-кадабри“ и „фокуси-бокуси“, а то е свободата да се възприема не само света, който познаваме и приемаме за даденост, а и всичко останало, което е в човешките възможности.
— Тук именно глупостта на обикновения човек е най-опасна — продължи дон Хуан. — Той се бои от магьосничеството. Той буквално трепери пред възможността да бъде свободен. А свободата е под носа му. Тя се нарича „третата точка“. И може да бъде достигната толкова лесно, колкото събирателната точна може да бъде преместена.
— Но ти самият ми беше казал, че преместването на събирателната точка е толкова трудно, че е направо истинско постижение — възразих аз.
— Така е — увери ме той. — Това е още едно от магьосническите противоречия: то хем е много трудно, хем в също то време е най-простото нещо на света, вече ти казах, че силната възбуда може да премести събирателната точка. Гладът или страхът, или любовта, или омразата могат да го сторят. Също така — мистицизмът, а освен това и — непреклонното намерение, което е предпочитаният метод на магьосниците.
Помолих дон Хуан да обясни отново какво е непреклонно намерение. Той каза, че това е вид целеустременост, проявявана от човешките същества — една извънредно добре определена цел, неподдаваща се на отменяне чрез никакви противоречиви интереси, желания или страсти. Непреклонното намерение е също така силата, пораждаща се, когато събирателната точка бъде фиксирана и поддържана в непривична за нея позиция.
После дон Хуан уточни една тънка отлика, която ми се бе изплъзвала през всичките тези години — разликата между преместване и отместване на събирателната точка. Преместването, каза той, е цялостна промяна на позицията, толкова крайна, че събирателната точка може дори да достигне до други снопове от енергия вътре в нашата всеобхватна сияйна маса от енергийни полета, всеки енергиен сноп представлява съвършено различна вселена за възприемане. Отместването от своя страна представлява своеобразно малко преместване вътре в снопа от енергийни полета, който ние възприемаме като „света на ежедневието“. Той продължи темата, казвайки, че магьосниците гледат на непреклонното намерение като на катализатор, задействащ техните неизменни решения, или обратното — неизменните им решения са катализатор, тласкащ събирателната точка към нови позиции, които на свой ред предизвикват появата на непреклонно намерение.
Сигурно съм изглеждал стъписан. Дон Хуан се разсмя и каза, че старанието да се проумяват чрез разсъждения магьосническите метафорични образи е така безполезно, както и опитите да се проумее безмълвното познание. Той добави, че проблемът с думите се състои в това, че всеки опит да бъде хвърлена светлина върху някой магъоснически образ само го прави още по-объркан и неясен.
Подканих го да се опита да обясни това както може. Изтъкнах, че всичко казано, например за третата точка, може само да я изясни още повече. При все че знаех всичко за нея, тя все още ми бе твърде неясна.
— Светът на ежеднебието се състои от две отправни точки — каза той. — Ние ползваме сравнения като „тук и там“, „вътре и вън“, „горе и долу“, „добро и зло“ и т.н. Така че всъщност нашето възприемане на живота е двуизмерно. Нито едно от действията, с които ние възприемаме сами те себе си, няма дълбочина.