— Можеш ли да ми изтълкуваш намерението! — попитах аз.
— Единственият начин да се опознае намерението — от говори той — е да го опознаеш чрез живата връзка, която съществува между него и всички чувстващи създания. Ма гьосниците наричат намерение неописуемото, духа, абстрактното, нагуала. Аз лично бих предпочел да го наричам „нагуал“, но това съвпада с названието на водача, предводи теля, благодетеля, който също бива наричан „нагуал“, така че съм избрал да го наричам „духа“, „намерението“, „абстракта“.
Дон Хуан млъкна отведнъзк, като ме посъветва да помисля върху казаното. Междувременно бе станало съвсем тъмно. Тишината бе така дълбока, че вместо да ме размекне и приспи, тя ме възбуди. Не можех да въведа ред в мислите си. Опитвах се да съредоточа вниманието си върху историята, която ми бе разказал, но вместо това мислите ми се насочваха към други неща, докато накрая съм заспал.
БЕЗУПРЕЧНОСГГА НА НАГУАЛА ЕЛИАС
Не знам колко бях спал в онази пещера. Сепна ме гласът на дон Хуан. Той говореше, че първата магьосническа история относно проявленията на духа била разказ за взаимоотношенията между намерението и нагуала. Туй бе история за това как духът поставя примамка на нагуала — бъдещ ученик; и за това как нагуалът трябва да оцени примамката, преди да вземе решение дали ще я приеме, или отхвърли.
В пещерата беше вече много тъмно и малкото пространство сякаш се бе сгъстило още повече. В нормални условия помещение с такъв размер би предизвикало у мен пристъп на клаустрофобия, но пещерата някак си ме приютяваше, прогонвайки всяко чувство на притеснение. Освен това нещо във формите й поглъщаше ехото от думите на дон Хуан.
Дон Хуан обясни, че всяко действие на магьосниците, и особено на нагуалите, било предприемано или като начин за заздравяване на връзката им, или като отклик, предизвикан от самата връзка. Следователно магьосниците, и особено нагуалите, трябвало да бъдат постоянно нащрек за проявленията на духа. Тези проявления били наричани още и „изблици на духа“, или по-просто — „знамения“, или „поличби“.
Той повтори историята, която вече ми бе разказбал, а именно за това как бе срещнал своя благодетел — нагуала Хулиан.
Дон Хуан бил подлъган от двама мошеници да постъпи на работа в едно отдалечено имение. Единият от мъзкете, управителят на имението, просто обсебил дон Хуан и постепенно го превърнал в свой роб.
Отчаян, тъй като нямал друг изход, един ден дон Хуан избягал. Побеснелият управител тръгнал по следите му и го заловил на един междуселски път, прострелял го в гърдите и го изоставил, защото сметнал, че е умрял.
Дон Хуан лежал в безсъзнание, потънал в кръв, когато оттам минал нагуалът Хулиан. Благодарение на знахарски-Ше си познания той успял да спре кръвотечението, вдигнал дон Хуан, който все още бил в безсъзнание, и го отнесъл у дома си, където го излекувал.
Знаците, които духът дал на нагуала Хулиан по отношение на дон Хуан, били: първо, малка вихрушка, която вдигнала фуния от прахоляк по пътя само на няколко метра от мястото, където лежал той; второ, мисълта, която минала през ума на нагуала в мига, преди да чуе изстрела на ня-колко метра пред себе си, а именно че е време да се сдобие с чирак. Само след малко духът му поднесъл и третата си поличба, когато нагуалът побягнал, за да се скрие, но вместо това се блъснал в стрелеца, като по този начин му попречил да стреля втори път в дон Хуан. И това при положение, че прекият сблъсък с човек е груба грешка, недопустима при магьосниците, а още по-малко при нагуалите.
Нагуалът Хулиан веднага оценил разкриващия се пред него шанс. Щом видял дон Хуан, разбрал причината за проявленията на духа: там лежал „двоен“2 човек, — идеален кандидат за негов чирак.
Тези думи предизвикаха злорад рационален интерес у мен. Бях любопитен да узная дали е възможно магьосниците да изтълкуват погрешно някоя поличба. Дон Хуан отговори, че въпросът ми, макар и напълно основателен, все пак е крайно неподходящ, както и повечето от моите запитвания, тъй като ги задавам въз основа на опита си в света на ежедневието. По този начин те винаги били във връзка с изпитани вече действия, стъпки и правила, следвани педантично, но нямащи нищо общо със света на магьосничеството. Той изтъкна, че грешката при разсъжденията ми е в това, че никога не успявам да включа личните си изживявания в света на магьосниците.