Като че ли на два-три пъти дон Хуан понечваше да добави нещо, колебаеше се, очевидно в опит да подбира думите си. Накрая каза, че да си на две места едновременно, било „крайпътен къмък“, използван от магьосниците за маркиране на момента, в който събирателната точка достига зоната на безмълвното познание. Раздвоеното възприятие, ако се осъществява чрез собствени усилия, се нарича „свободно преместване на събирателната точка“.
Той ме увери, че всеки нагуал прави всичко възможно в рамките на собствената си магическа мощ, за да насърчи свободното преместване на събирателните точки на своите чираци. Между нагуалите това усилие било известно като „посягане към третата точка“.
— Най-трудната страна на нагуалското познание — продължи дон Хуан — и несъмнено най-съдбовната част от неговата задача е посягането към третата точка. Нагуалът възнамерява това свободно преместване, а духът представя на нагуала необходимите средства. Аз никога не бях възнамерявал нещо подобно, преди да се появиш ти. Следователно дотогава никога не съм оценявал докрай гигантското усилие на моя благодетел да го възнамери за мен. За нагуала трудността да възнамери въпросното свободно преместване от и в името на своите ученици — продължи дон Хуан — е нищо в сравнение с трудността, която изпитващ учениците му при разбирането на това, което върши нагуалът, вземи за пример начина, по който ти самият се мъчиш! Същото нещо ми се случи и на мен навремето. През по-голямата част от тези години аз поддържах в себе си убеждението, че клопките на духа са просто номер на нагуала Хулиан. По-късно проумях, че му дължа живота и благополучието си — продължи дон Хуан. — Сега знам, че му дължа много повече. Тъй като не мога да започна да описвам какво наистина му дължа, предпочитам да кажа, че той ме при-ласка, за да се сдобия с трета отправна точка. Третата отправна точка е свободата на възприемането, тя е намерението, тя е духът, тя е скокът на мисълта в нещо чудотворно, тя е актът на достигане отвъд собствените ни граници и докосване до невъобразимото.
ДВАТА ЕДНОПОСОЧНИ МОСТА
Двамата с дон Хуан седяхме на масата в неговата кухня. Беше ранна утрин. Току-що се бяхме върнали от планините, където бяхме прекарали нощта, след като аз си бях спомнил моето изживяване с ягуара. Припомнянето на раздвоеното ми възприятие ме беше вкарало в състояние на еуфория, което дон Хуан използва, както обикновено, за да ме тласне към по-сетивни изживявания, които сега не мога да си спомня. Еуфорията ми обаче не бе изчезнала.
— Възможността да бъдеш едновременно на две места е много вълнуващо нещо — каза той. — Тъй като умовете ни са нашата рационалност, а тя от своя страна е нашето себеотразяване, всичко отвъд него или ни ужасява, или ни привлича, в зависимост от това що за хора сме.
Изгледа ме втренчено и после се усмихна, като че току-що бе открил нещо ново. …
— Или пък в еднаква степен ни ужасява и привлича — продължи той, — какъвто, както изглежда, е случаят и с двама ни.
Казах му, че специално при мен не беше толкова въпрос на ужасяване и привличане, а по-скоро на объркване, причинено от безкрайността на разкриващите се възможности, предоставена от раздвоеното възприятие.
— Не че не вярвам, че бях на две места едновременно — ка зах аз. — Не мога да отрека моето изживяване и при все това мисля, че съм така шокиран, че умът ми отказва да го приеме като факт.
— И двамата сме от онези хора, които се поддават на по добни неща, а след това ги забравят — отбеляза той и се разсмя. — Ние двамата много си приличаме.
Сега бе мой ред да се разсмея. Знаех, че се шегува с мен. При все това изглеждаше така искрен, че ми се прииска да му повярвам.
Подсетих дон Хуан, че съм единственият му чирак, който не приема твърденията му за прилика твърде на сериозно, казах му, че съм го наблюдавал как действа, че съм чувал да казва на всеки един от чираците му с най-искрен тон: „Ние двамата сме такива глупаци, толкова си приличаме!“ И всеки път отново и отново с изумление съм установявал, че те му вярват.
— Ти не си като нито един от нас, дон Хуан — казах аз. — Ти си огледало, което не отразява нашите образи. Ти вече си отвъд нашия обсег.