— Онова, което си установил, е резултат от доживотна борба — каза той. — А това, което виждаш, е магьосник, кой то най-накрая се е научил да следва замислите на духа, но това е всичко. Описвал съм ти по много начини различните етапи, през които минава воинът по пътя към познанието — продължи той. — От гледна точка на връзката му с намерението воинът минава през четири етапа. Първият е, ко гато има ръждясала, ненадеждна връзка с намерението, вторият, когато успее да я изчисти. Третият, когато се научи да я направлява. И четвъртият, когато се научи да приема замислите на абстракта.
Дон Хуан заяви, че постижението му не го прави съществено по-различен от нас, неговите ученици. То само го прави по-находчив, така че не се шегува, като казва на мен и другите чираци, че е съвсем като нас.
— Аз разбирам точно какво изживяваш — продължи той. — когато ти се присмях, аз всъщност се засмях на спомена за себе си от едно време. И аз също се бях вкопчил в света на ежедневието. Бях се впил със зъби и нокти, всичко ми нашепваше да се пусна, но не можех. Точно както и ти, аз се уповавах безрезервно на своето съзнание, а нямах реални причини за това — вече не бях обикнобен човек. Моят проб лем оттогава е твоят проблем днес. Импулсът на ежедневието ме повлече и аз продължих да се държа като обикновен човек. Бях се вкопчил отчаяно в паянтовите ни рационални структури. Не прави и ти същото.
— Аз не се вкопчвам в никакви структури. Те се вкопчват в мен — казах и това отново го разсмя.
Казах му, че отлично го разбирам, но колкото и да се старая, не успявам да се държа така, както трябва да се държи един магьосник.
Дон Хуан каза, че препятствието ми към света на магьосниците е липсата ми на близост с него, в този свят аз трябва да свързвам себе си с всичко по нов начин, който е безкрайно по-труден, тъй като има много малко общо с моята обичайна ежедневна последователност.
Той описа специфичния проблем на магьосниците като двустранен. Едната страна е невъзможността да се възстанови разпокъсаната последователност, а другата е невъзможността да се използва последователността, диктувана от новата позиция на събирателната точка. Новата последователност е винаги твърде крехка, твърде неустойчива и не предоставя на магьосниците нужната увереност, за да действат така, сякаш се намират в обичайното ежедневие.
— Как разрешават магьосниците този проблем? — попи тах аз.
— Никой от нас не разрешава нищо — отговори той. — Ду хът или го решава вместо нас, или не го решава. Ако го реши, магъосникът внезапно открива, че действа в магьосническия свят, но без да знае как. Затова още от първия ден на нашето познанство аз непрекъснато ти говоря, че безупречността е всичко, което има значение. Магьосниците водят един безупречен живот и оттам като че ли идва раз решението. Защо? Никой не знае…
Дон Хуан се умълча, а после, като че ли се бях обадил, поде същата мисъл, която в момента се въртеше в главата ми. Бях си помислил, че безупречността ми прилича на религиозната нравственост.
— Безупречността, както вече много пъти съм ти казвал, не е нравственост — рече той. — Тя само прилича на нравственост. Безупречността е просто най-доброто из ползване на енергийното ни ниво. Естествено, тя изисква въздържаност, задълбоченост, простота и искреност, но най-вече изисква липса на себеотразяване. Ето защо толкова прилича на наръчник за водене на монашески живот, но не е. Магьосниците казват, че за да управлява духът, а под това те разбират да се ръководи преместването на съби рателната точка, човек се нуждае от енергия. Единствено-то нещо, което акумулира енергия у нас, е собствената ни безупречност.
Дон Хуан отбеляза, че не е необходимо да бъдем ученици по магьосничество, за да преместваме събирателната си точка. Понякога, поради естествени, макар и драматични обстоятелства, каквито са войната, лишенията, стресовите състояния, умората, дълбоката скръб, безпомощността, новешката събирателна точка претърпява съществени придвижвания. Ако хората, намиращи се при подобни обстоятелства, можеха да възприемат магьосническата идея, каза дон Хуан, те биха могли без проблем да използват максимално това естествено преместване. И да потърсят, а съответно — и да отжрият изключителни неща, вместо да вършат това, което правят хората, изпаднали в подобни обстоятелства: да хленчат по изгубеното привично ежедневие, когато събирателната точка се премести докрай — продължи той, — и обикновеният човек, и чиракуващият в магьосничество се превръщат в магьосници, защото вследствие на максималното преместване ежедневната последователност, превърнала се в парализиращ навик, бива безвъзвратно разкъсана.