— Ти как използваш максимално това преместване, дон Хуан? — попитах аз.
— Като съкращавам себеотразяването — отговори той, — Да преместиш събирателната точка или да разкъсаш не чия последователност, не представлява голяма трудност. Действителният проблем е да се сдобиеш с енергия. Ако човек притежава енергия, и щом веднъж събирателната точка бъде преместена, изникват невъобразими неща.
Дон Хуан поясни, че затруднението на човека е в това, че той интуитивно усеща своите скрити възможности, но не се осмелява да ги използва. Затова магьосниците твърдят, че нещастието на хората представлява контрапункта между глупостта и невежеството им, каза, че сега човек се нуждае повече от всякога да усвои нови идеи, които да са свързани изключително с неговия вътрешен свят — магьоснически идеи, а не социални. Идеи, свързани с това човек да погледне в неизвестното, да се обърне с лице към собствената си смърт. Сега повече от всякога човек има нужда да бъде обучен в тайните на събирателната точка.
После, без предварително встъпление и без да прекъсва хода на мисълта си, дон Хуан започна да ми разказва една магьосническа история, каза, че в течение на цяла година бил единственият млад човек в къщата на нагуала Хулиан. Дон Хуан бил толкова егоцентрично настроен, че дори не забелязал, когато в началото на втората година неговият благодетел настанил в къщата още трима млади мъже и четири млади жени, в течение на два или три месеца дон Хуан считал тези седем човека просто за прислужници, които нямапа никакво значение. Единият от тези млади мъже дори станал негов помощник.
Дон Хуан бил убеден, че нагуалът Хулиан е примамил тези хора, за да му работят без заплащане. Дори щял да изпита съжаление към тях, ако не била сляпата им вяра в нагуала Хулиан и тяхната болезнена привързаност към всеки и всичко в домакинството.
Усещането му било, че те са родени роби и че той няма какво да им каже. При все това бил принуден да се сдружи с тях и да ги наставлява не защото искал, а защото нагуалът настоявал, когато търсели съвета му, дон Хуан се ужася-вал от трогателността и драматизма на личните им съдби.
Тайно се поздравявал, че е по-добре от тях. Дон Хуан се смятал за по-интелигентен и умен от всички тях, взети заедно. Похвалил им се, че може да прозира нагуалските ходове, без винаги да ги разбира. И дон Хуан се присмивал на нелепите им опити да бъдат полезни. Смятал, че са безмилостно експлоатирани от един изпечен тиранин.
Онова обаче, което истински го вбесявало, било, че четирите млади жени направо благоговеели пред нагуала Хулиан и били готови на всичко, само и само да му се харесат. Дон Хуан търсел утеха в работата си и за да забрави своя гняв, четял часове наред книгите на нагуала, които се намирали в къщата. Постепенно четенето се превърнало в страстно увлечение за него, когато четял, всички, освен нагуала Хулиан, на когото доставяло удоволствие да го тормози, знаели, че не бива да го безпокоят. Нагуалът постоянно ходел след дон Хуан, за да му натяква да общува с младите мъже и жени. Непрекъснато му повтарял, че те всички, включително и дон Хуан, са негови чираци в магьосничеството. Дон Хуан бил убеден, че нагуалът Хулиан не знае нищо за магьосничеството, но не му противоречал и го слушал, без изобщо да му вярва.
Нагуалът Хулиан не се смущавал особено от липсата на вяра у дон Хуан. Събирал всичките си чираци заедно да ги наставлява. Периодично ги водел на целонощни излети из околните планини. На повечето от тези екскурзии той ги оставял сами да се скитат сред каменистите, неприветливи възвишения под опекунството на дон Хуан.
Обяснението на тези походи било, че сред пущинака, в уединение, те ще открият духа. Но не го открили. Или поне дон Хуан не го открил. Нагуалът Хулиан обаче настоявал така силно, че е от изключителна важност да се познава духа, че дон Хуан бил обзет от жажда да узнае какво представлява духът. При един от тези нощни походи нагуалът Хулиан подканил дон Хуан да последва духа, нищо, че не го разбира.
— Естествено, с това той искаше да каже единственото нещо, което един нагуал може да има предвид: преместване на събирателната точка — каза дон Хуан. — Но той се изрази така, сякаш вярваше, че ще ао разбера: „Последвай духа.“ Помислих си, че говори глупости. По онова време вече си бях изградил свое собствено мнение и система от виждания и бях убеден, че духът е характер, воля, упоритост, сила. Считах, че няма какво да следвам. Имах всичко това накуп.