Дон Хуан каза, че според нагуала Елиас духът се вслушба със затаен дъх, когато говорещият използва езика на тестовете. И под жестове не трябва да се разбират някакви знаци или движения на тялото, а прояви на неподправена, вихрена страст, щедри изблици на целокупно разкрепостяване, на хумор, като жест, отправян към духа, магьосниците изваждали наяве най-доброто от себе си и безмълвно го полагали в нозете на абстракта.
ВЪЗНАМЕРЯВАНЕ НА ВЪНШНОСТИ
Дон Хуан поиска да направим още един излет до близките планини, преди да си тръгна за вкъщи. Но не стана така, вместо това той ме помоли да го закарам до града — трябвало да се види с някакви хора там.
По пътя говори за много неща, но не и за намерението. За мен това беше един добре дошъл отдих.
Следобеда, когато си свърши работата, седнахме на любимата му пейка на площада. По това време мястото беше безлюдно. Чувствах се много изморен и сънен, но изведнъж, съЗсем неочаквано, живнах. Съзнанието ми стана кристално ясно.
Дон Хуан начаса забеляза промяната и се засмя на учудената ми физиономия. Той извади мисълта направо от главата ми или пък може би аз бях този, който избади мисълта от неговата глава.
— Ако мислиш за живота, изчислен в часове вместо в го дини, то житейските ни пътища са необикновено дълги — каза той. — Дори и да мислиш изчислено в дни, животът пак си остава почти безкраен.
Точно това си мислех аз.
Той ми киза, че магьосниците измервали своя живот в часове и че за един магьосник било възможно да изживее в рам-ките на един час еквивалента на цял един живот. Тази наситеност е едно преимущество, когато се стигне до натрупване на знания относно преместване на събирателната точка.
Поисках да ми разясни това по-подробно. Преди време, понеже е доста досадна работа да се водят записки по разговори, той ми беше препоръчал да съхранявам цялата информация за магьосническия свят, която получавах, добре подредена, но не на хартия, нито пък в съзнанието ми, а в преместването на моята събирателна точка.
— Дори и с най-минималното си преместване събирател ната точка създава абсолютно отделни острови на възпри ятие — каза дон Хуан, — информацията под формата на изживявания в сложността на съзнанието може да бъде складирана там.
— Но как може да се събира информация в нещо толкова неопределено? — попитах аз.
— Умът е също толкова неопределен и при все това му вярваш, защото е нещо познато за теб — отвърна той. — Ти все още нямаш създадена подобна близост с преместването на събирателната точка, но то е съвсем същото.
— Искам да кажа, как се складира информацията? — нас тоях аз.
— Информацията се складира в самото изживяване — обясни той. — По-късно, когато магьосникът премести съ бирателната си точка точно на същото място, където е била и преди, той преизжибява всичко наново. Това магьосническо спомняне е начинът да бъде извлечена обратно цялата информация, натрупана в преместването на събира телната точка.
Наситеността се явява автоматичен резултат от преместването на събирателната точка — продължи той. — Например ти сега изживяваш тези моменти по-наситено, отколкото би ги изживявал при нормални условия, така че всъщност трупаш наситеност. Някой ден ще преживееш наново сегашния момент, като накараш събирателната си точка да се върне обратно точно на същото място, където е тя в момента. Ето това е начинът, по който магьосниците трупат информация.
Казах на дон Хуан, че наситените ми спомени от изминалите няколко дни просто ми се бяха случили, без да доловя никакви по-особени духовни процеси у себе си.
— Как може човек съзнателно да се самопринуди да си спомни нещо? — попитах аз.
— Наситеността, като страна на намерението, е свърза на естествено с блясъка на магьосническите очи — поясни той. — За да си спомнят тези отделни острови от възприя тия, магьосниците трябва само да възнамерят специфичния блясък на очите си, свързан с онова място, където ис кат да се върнат. Но аз вече ти го обясних.
Сигурно съм гледал озадачено, защото дон Хуан ме наблюдаваше със сериозно изражение на лицето. На няколко пъти отворих уста да му задам въпроси, но не можех да подредя мислите си.
— Тъй като нивото му на наситеност е по-голямо от нормалното — каза дон Хуан, — то в рамките само на някол ко часа магьосникът може да изживее еквивалента на един нормален живот, като се премества на непозната позиция, събирателната му точка изразходва повече енергия от обикновено. Този извънреден поток енергия се нарича „наситеност“.