Съвсем ясно разбирах всичко и под влияние на това важно и ново за мен откритие рационалната ми нагласа се разклати.
Дон Хуан се взря в мен и ме предупреди да се пазя от типичната за всички магьосници реакция — едно мъчително желание да се обясни магьосническото изживяване по смислен и убедителен начин.
— Магьосническото изживяване е така непривично — продължи дон Хуан, — че магьосниците го считат за един вид интелектуално упражнение и го използват, за да се прикриват с него. Техният коз като прикривачи обаче се състои в следното: те ясно съзнават, че ние сме възприемащи същества и че възприемането има далеч повече възможности, отколкото разумът ни може да си представи.
Като мой единствен коментар изказах лошите си предчувствия за непривичните възможности на човешкото съзнание.
— За да се предпазят от тази необятност — каза дон Хуан, — магьосниците се учат да поддързкат у себе си едно изрядно съчетание от безжалостност, лукавост, търпеливост и благост. Тези четири основи са неотделимо свърза ни една с друга. Магьосниците ги разработват, като ги възнамеряват. Тези основи, разбира се, са позиции на събира телната точка.
Той продължи, като каза, че всяко действие, предприемано от магьосниците по дефиниция, се управлява от тези четири основни принципа. Така че всъщност всяко магьосническо действие е преднамерено и в замисъла, и в реализацията си и представлява специфично съчетание от четирите основи на прикриването.
— Магьосниците използват четирите състояния на прикриването като ориентировъчни белези — продължи той. — Това са четири различни едно от друго настроения, четири различни вида наситеност, които магьосниците могат да използват, за да накарат събирателните си точки да се преместят на отделните специфични позиции.
Той като че внезапно се ядоса. Попитах го дали темата на разговор го е раздразнила.
— Просто си мисля, че нашата рационалност ни тика между „чука и наковалнята“ — каза той. — Ние сме склонни да обмисляме, да питаме, да откриваме, да си обясняваме, а няма как това да се направи в сферата на магьосничеството. Магьосничеството е акт на достигане на зоната на безмълвното познание, а безмълвното познание не се поддава на осмисляне. То може да бъде само изживяно.
Дон Хуан се усмихна, очите му заблестяха като две малки светлинки, каза, че в усилието си да се защитят от смазващия ефект на безмълвното познание магьосниците разработили изкуството на прикриването. Прикриването придвижвало събирателната точка мигновено, при това стабилно и надеждно, давайки по този начин на магьосниците време и следователно възможност да се подкрепят.
— В изкуството на прикриването — продължи дон Хуан — съществува техника, която магьосниците ползват активно: контролираното безумие. Магьосниците твърдят, че за тях контролираното безумие е единственият начин да се справят със себе си (когато са в състояние на разширено съзнание и възприемане), а също така и със света на ежедневието.
Дон Хуан обрисува контролираното безумие като изкуството на контролираната заблуда или изкустбото да се преструваш, че си изцяло погълнат от дадено действие — да се преструваш така добре, че никой да не може да го отличи от истината, контролираното безумие не е отявлена измама, каза ми той, а изтънчен, артистичен начин да се откъснеш от всичко наведнъж, оставайки същевременно неразделна част от всичко.
— Контролираното безумие е изкуство — продължи дон Хуан, — едно опасно и трудно за овладяване изкуство. Много магьосници нямат кураж да се заловят с него не защото по начало има нещо не наред в това изкуство, а защото изучаването и практикуването му отнема много сили.
Дон Хуан призна, че го е прилагал добросъвестно, макар и без особено желание, може би защото неговият благодетел бил ненадминат в него. Или може би защото неговата личност, която, както каза той, в основата си била неискрена и дребнава, просто не притежавала необходимите пъргавина и ловкост, за да практикува контролирано безумие.
Погледнах го с изненада. Той спря да говори и се взря в мен с дяволити очи.
— Когато се захващаме с магьосничеството, личността ни вече е оформена — каза той и сви рамене, изразявайки примирение, — тъй че можем само да практикуваме конт ролираното безумие и да се смеем над себе си.
Обзе ме съчувствие и аз го уверих, че за мен той в ника-къв случай не е дребнав и неискрен.
— Но това е моята основна индивидуалност — настоя дон Хуан.