Когато една мисъл затихне, усещате прекъсване в мисловния поток — празнина от “немислене”. Отначало тази празнина ще трае кратко — може би няколко секунди, но постепенно ще става по-дълга. Когато се появи, усещате нещо като безмълвие и покой вътре в себе си. Това е началото на вашето естествено състояние да се чувствате едно с Битието — състояние, обичайно засенчено от ума. След като се поупражнявате, усещането за неподвижност и мир ще се задълбочи. Всъщност то е бездънно. Ще почувствате и струйка радост, извираща дълбоко отвътре — радостта от Битието.
Това не е подобно на транс състояние. Ни най-малко. Тук няма загуба на съзнание. Точно обратното. Ако цената на покоя беше снижаване на съзнанието, а цената на тишината — загуба на жизнеността и будността, не би си струвало. В това състояние на вътрешна свързаност вие сте много по-будни, отколкото в състоянието на отъждествяване с ума. Присъствате изцяло. То повишава вибрационната честота на енергийното поле, което дава живот на физическото тяло.
Докато навлизате все по-дълбоко в това царство на немислене, както го наричат понякога на Изток, осъзнавате състоянието на чисто съзнание. В него усещате собственото си присъствие с такава сила и такава радост, че цялото възможно мислене, всички емоции, физическото ви тяло и целият външен свят стават сравнително маловажни в сравнение с него. И все пак, това не е егоистично състояние, напротив. То ви отвежда отвъд това, което преди сте смятали за “свое аз”. Присъствието по същество сте вие, но същевременно то е неизмеримо по-голямо от вас. Това, което се опитвам да ви кажа, може би звучи парадоксално и дори противоречиво, но няма друг начин да го изразя.
Вместо да “наблюдавате мислещия”, можете също да предизвикате пауза в мисловния поток просто като насочите фокуса на вниманието си към Настоящето. Просто се изпълнете с наситено съзнание за сегашния момент. Това занимание носи дълбоко удовлетворение. По този начин отклонявате съзнанието от мисловната дейност и образувате пауза от немислене, в която сте много будни и съзнаващи, но немислещи. Това е същността на медитацията.
Можете да упражнявате това в делничния си живот, като вземете което и да е рутинно действие, обичайно служещо като средство за постигането на определена цел, и му отделите цялото си внимание, така че то да стане цел само по себе си. Например винаги, когато се качвате или слизате по стълбите в дома си или в работата си, обръщайте голямо внимание на всяко стъпало, на всяко движение, дори на дишането си. Присъствайте изцяло. Или пък когато си миете ръцете, обръщайте внимание на всички сетивни усещания, свързани с действието — на звука и усещането от водата, на движението на ръцете, на аромата на сапуна и т. н. Или когато се качвате в колата, след като затворите вратата, спрете за няколко секунди и наблюдавайте дишането си. Почувствайте тихото, но могъщо присъствие. Има един сигурен критерий за измерване на успеха ви в тези упражнения: степента на вътрешния мир, който ще изпитате.
И така, най-важната стъпка в пътуването ви към просветлението е да се научите да се отграничавате от ума си. Всеки път, когато създавате празнина в мисловния поток, светлината на съзнанието ви укрепва.
Може един ден да усетите, че се усмихвате на гласа в главата ви, както бихте се усмихнали на лудориите на дете. Това означава, че вече не вземате чак толкова насериозно съдържанието на ума си, тъй като усещането ви за идентичност не зависи от него.
ПРОСВЕТЛЕНИЕТО: ИЗДИГАНЕ НАД МИСЪЛТА
Мисленето не е ли решаващо за оцеляването ни
на този свят?
Вашият ум е средство, инструмент. Има го, за да го използвате за определени задачи и когато задачите са изпълнени, да го прибирате. Аз бих казал, че около 80–90 % от мисленето на повечето хора е не само повтарящо се и безполезно, но и поради нездравия си и често негативен характер е до голяма степен вредно. Наблюдавайте ума си и ще видите, че е така. То води до сериозно източване на жизнена енергия.
Това натрапчиво мислене всъщност е нещо, към което сте се пристрастили. Какво е характерното за едно пристрастяване? Много просто — вече нямате усещането, че е по силите ви да спрете. По-силно е от вас. Освен това ви създава фалшиво усещане за удоволствие — удоволствие, което неизменно се превръща в болка.
Защо се пристрастяваме към мисленето?