По същество всички емоции са разновидности на една първична и недиференцирана емоция, чийто произход се крие в загубата на съзнанието за това кой сте вие отвъд името и формата си. Поради недиференцирания ѝ характер е трудно да намерим название, което точно да опише тази емоция. “Страх” е близко определение, но освен непрекъснатото усещане за заплаха тя включва и дълбоко чувство за изоставеност и непълнота. Може би ще е най-добре да използваме дума, която е също така недиференцирана като тази базисна емоция, и да я наречем просто “болка”. Една от основните задачи на ума е да се бори с тази емоционална болка или да я премахне, и това е една от причините за непрестанната му активност, но единственото, което той може да постигне, е временно да я прикрие. Всъщност колкото по-усилено се бори умът за премахване на болката, толкова повече тя се усилва. Умът никога не може да намери решението, нито може да си позволи да ви остави вие да го намерите, защото той самият е неделима част от “проблема”. Представете си началник на полицията, който се опитва да залови подпалвач, като подпалвачът е самият началник на полицията. Няма да се освободите от тази болка, докато не престанете да извличате чувството си за идентичност от себеотъждествяването с ума, тоест от егото. Тогава умът ще бъде свален от власт и Битието ще се разкрие пред вас като вашата истинска природа.
Да, знам какво ще ме попитате.
Щях да попитам: ами положителните емоции
като любов и радост?
Те са неделими от естественото ви състояние на вътрешна свързаност с Битието. Възможно е да зърнете за кратко любовта и радостта, възможни са кратки моменти на дълбок покой, когато възникне празнина в мисловния поток. При повечето хора това става рядко и само случайно, когато умът се окаже “безмълвен” — заради нещо изключително красиво, поради крайно физическо изтощение или дори пред лицето на голяма опасност. Изведнъж настъпва вътрешно безмълвие. И в него се усещат едва доловима, но наситена радост, любов и мир.
Обикновено подобни моменти са кратки, тъй като умът бързо възобновява производството на шум, което наричаме мислене. Любовта, радостта и покоят не могат да разцъфтят, докато не се освободите от властта на ума. Но тях аз не бих нарекъл емоции. Те се намират отвъд емоциите, на едно много по-дълбоко ниво. Затова трябва пълно да осъзнаете емоциите си и да се научите да ги усещате, преди да можете да изпитате скритото зад тях. Емоция означава буквално “смущение”. Произлиза от латинската дума етоvеrе, която означава “смущавам”.
Любовта, радостта и покоят са дълбоки състояния на Битието, или по-точно три аспекта на състоянието на вътрешна свързаност с Битието. Като такива те нямат противоположности, защото корените им са отвъд ума. От друга страна, тъй като са част от дуалистичния ум, емоциите се подчиняват на закона за противоположностите. Това означава просто, че не можете да имате хубаво без лошо. Така в непросветленото, умотъждествено състояние, което понякога погрешно наричаме радост, се намира удоволствието — обикновено краткотрайната страна на постоянния цикъл болка/удоволствие. Удоволствието винаги се извлича от нещо извън вас, докато радостта възниква във вас самите. Същото нещо, което днес ви носи удоволствие, утре ще ви донесе болка. Нещото, което нерядко наричаме любов, може известно време да бъде приятно и вълнуващо, но то е свързано с пристрастяване и привързване — състояние на сериозен недоимък, което може много лесно да се превърне в своята противоположност. Много отношения на “любов”, след като премине първоначалната еуфория, фактически се люшкат между любов и омраза, привличане и нападение.
Истинската любов не носи страдание. И как би могла? Тя не се превръща внезапно в омраза, истинската радост не се превръща в болка. Както казах, дори и преди просветлението — преди да се освободите от ума си — можете да зърнете за кратко истинската радост, истинската любов и дълбокото вътрешно спокойствие, в което сте по-живи от всякога. Те са страни на вашата истинска природа, която обикновено е засенчена от ума. Но дори и в една “нормална” връзка на пристрастяване може да има моменти, когато може да се почувства наличието на нещо по-истинско и непокварено. Това обаче е само за кратко и скоро изчезва с намесата на ума. Може да ви се стори, че сте имали нещо много ценно и сте го загубили, а може и умът да ви убеди, че то е било само илюзия. Истината е, че не е било илюзия и че не можете да го загубите. Това е част от естественото ви състояние, което може да бъде прикрито, но никога унищожено от ума. Дори когато небето е натежало от облаци, слънцето не е изчезнало. То си е все там, от другата страна на облаците.