Защо умът винаги отхвърля и се съпротивлява срещу Настоящето? Защото не може да функционира и да запази властта си, без да има време, което означава да има минало и бъдеще, затова възприема безвремието на Настоящето като заплаха. Всъщност умът и времето са неразделни.
Представете си Земята без хора, обитавана само от растения и животни. Дали още ще има минало и бъдеще? Бихме ли могли още да влагаме някакъв смисъл във времето? Въпроси като “колко е часът” или “каква дата е днес” — ако би имало кой да ги зададе — не биха имали никакъв смисъл. Дъбът или орелът биха се удивили на такъв въпрос. “Колко е часът ли?” — биха попитали те. “Ами часът е сега. Как иначе би могло да бъде?”
Да, имаме нужда от ума, както и от време, за да функционираме в този свят, но настъпва момент, когато те превземат живота ни и там именно се появяват нездравото, болката, скръбта.
За да бъде сигурен, че ще запази контрола си, умът постоянно се стреми да прикрие сегашния момент с миналото и бъдещето, тъй като жизнеността и безкрайният съзидателен потенциал на Битието, който е неделим от настоящето, се закрива от времето, истинската ви природа се засенчва от ума. В човешкия ум се натрупва все по-голям товар от време. Всички хора страдат под това бреме и същевременно го увеличават винаги, когато дори за миг забравят или отрекат безценния настоящ момент, или го сведат до средство за достигане до някакъв бъдещ момент, който съществува само в ума, никога в действителността. Това натрупване на време в колективния и в индивидуалния човешки ум съдържа и огромно количество утаечна болка от миналото.
Ако не искате повече да създавате болка за себе си и за другите, ако не искате повече да добавяте към утайката от минала болка, която все още живее във вас, не създавайте повече време или поне не повече от необходимото, за да се справите с практическите страни на живота си. Как да спрете да създавате време? Проумейте дълбоко в себе си, че настоящият момент е всичко, което ще имате някога. Направете го център на живота си. Докато преди сте били във времето и сте посещавали Настоящето само за кратко, сега се установете в Настоящето и се отбивайте за малко в миналото и бъдещето, когато това се налага заради практически аспекти на конкретната ситуация. Винаги казвайте “да” на настоящето. Какво може да бъде по-безполезно, по-безумно от това да се съпротивлявате вътрешно срещу нещо, което и без това е факт? Какво по-безумно от това да се съпротивлявате срещу самия живот, който е сега, винаги сега? Предайте се пред това, което е. Кажете “да” на живота — и вижте как изведнъж той ще започне да работи за вас, вместо против вас.
Настоящият момент е понякога неприемлив,
неприятен, дори направо ужасен.
Той е такъв, какъвто е. Наблюдавайте какви етикети поставя умът и как този процес на етикетиране, това непрекъснато осъждане създава болка и нещастие. Наблюдавайки механизмите на ума, вие се измъквате от неговите модели на съпротива и тогава можете да позволите на настоящето да бъде. Така ще вкусите от състоянието на вътрешна освободеност от външни обстоятелства, състоянието на истински вътрешен мир. Вижте какво ще стане тогава и ако е нужно или възможно, предприемете нещо.
Приемайте — и след това предприемайте. Каквото и да съдържа настоящето, приемете го така, сякаш че сами сте го избрали. Винаги работете с него, не против него. Направете го свой приятел и съюзник, а не враг. Това ще промени чудотворно целия ви живот.
МИНАЛАТА БОЛКА:
ПРЕМАХВАНЕ НА БОЛКОВОТО ТЯЛО
Докато сте неспособни на достъп до силата на Настоящето, всяка емоционална болка, която изпитвате, оставя след себе си утайка от болка, която продължава да живее във вас. Тя се смесва с вече натрупаната болка от миналото и се закотвя в тялото и ума ви. Това, разбира се, включва болката, изпитана в детството поради неосъзнаване на света, в който сте се родили.
Тази акумулирана енергия представлява отрицателно енергийно поле, което заема тялото и ума ви. Ако си го представите като пълноправно невидимо същество, ще сте доста близо до истината. Това е емоционалното болково тяло. То има два режима на съществуване: латентен и активен. Болковото тяло може да бъде латентно 90 % от времето. При един интензивно нещастен човек обаче може да бъде активно до 100 % от времето. Някои хора живеят почти изцяло чрез своето болково тяло, докато други го изпитват само в определени ситуации, например свързани с интимни връзки, или с минала загуба или раздяла, физическо или емоционално нараняване и т. н. Всичко може да го събуди, особено ако се получи резонанс с някакъв болков модел от миналото ви. Когато бъде готово да се събуди от латентното си състояние, дори и една мисъл или невинна забележка от някой близък може да го активира.