Ще видите, че от първата до последната страница диалозите постоянно се движат между две различни равнища.
На едно равнище аз привличам вниманието ви към неистинското във вас. Говоря за природата на несъзнателното и нездравото, както и за най-честите му поведенчески прояви — от конфликтите във взаимоотношенията до войните между племена и държави. Жизненоважно е това да се знае, защото ако не се научите да разпознавате неистинското като неистинско — като нещо, което вие не сте — не може да има трайна промяна и винаги в крайна сметка ще бъдете въвличани обратно в илюзиите и в някаква форма на болка. На това равнище ви показвам също как да не превръщате неистинското в себе си в свое аз и в свой личен проблем, защото именно така неистинското успява да се съхрани.
На друго равнище говоря за една дълбока трансформация на човешкото съзнание — не като далечна бъдеща възможност, а достъпна още в този момент, който и да сте, където и да сте. Ще ви покажа как да се освободите от робуването на ума, да навлезете в това просветлено състояние на съзнанието и да го задържите в делничния си живот.
На това равнище в книгата думите невинаги имат за цел да носят информация, а често са предназначени да ви въвлекат в това ново съзнание, докато ги четете. Отново и отново се опитвам да ви поведа със себе си в безвремевото състояние на наситено съзнателно присъствие в Настоящето, за да вкусите от просветлението. Докато не успеете да изпитате това, за което говоря, може би ще смятате, че в тези пасажи много неща се повтарят. Но когато успеете, вярвам, ще разберете, че в тези откъси се съдържа голяма духовна сила и те може да станат най-важните за вас в цялата книга. Нещо повече, тъй като всеки човек носи вътре в себе си семето на просветлението, аз често се обръщам към онзи, който знае вътре във вас, който се крие зад мислещия — дълбокото аз, което веднага разпознава духовната истина, затрептява с нея и черпи от нея сили.
Символът за пауза 
след някои пасажи показва, че може би е добре да спрете за момент да четете, да останете неподвижни и да почувствате и изживеете истината в казаното. Може би в текста ще има и други места, където ще правите това естествено и спонтанно.
Когато започнете да четете тази книга, отначало е възможно смисълът на някои думи като “Битие” и “присъствие” да не ви е напълно ясен. Просто продължете нататък. В ума ви може понякога да възникнат въпроси или възражения. Те вероятно ще намерят отговор по-нататък в книгата, или ще се окажат неуместни, когато навлезете по-дълбоко в учението — и в себе си.
Не четете само с ума си. Търсете реакцията на чувствата, усещането дълбоко във вас, че разпознавате това, което четете. Аз не мога да ви кажа никаква духовна истина, която вие дълбоко в себе си вече да не знаете. Единственото, което мога да направя, е да ви припомня, каквото сте забравили. Така във всяка клетка на тялото ви се задейства и освобождава живо знание, древно и винаги ново.
Умът неизменно се стреми да категоризира и да сравнява, но тази книга ще ви бъде по-полезна, ако не се опитвате да сравнявате терминологията ѝ с терминологията на други учения, иначе вероятно ще настъпи объркване. Аз използвам думите “ум”, “щастие” и “съзнание” по начин, който не отговаря непременно на употребата им в други учения. Не се залавяйте за думите. Те са само трамплини, който трябва да оставите зад себе си възможно най-скоро.
Когато на места цитирам думите на Иисус или Буда, пасажи от “Курс по чудеса”[3] или от други учения, то не е с цел да сравнявам, а да привлека вниманието ви към факта, че по същество има и винаги е имало само едно духовно учение, макар то да се проявява в различни форми. Някои от тези форми като древните религии са така затрупани с външни неща, че духовната им същина е почти изцяло скрита под тях. Затова до голяма степен дълбокият им смисъл вече не се разпознава и силата им да променят се е изгубила. Когато цитирам от древните религии или от други учения, то е за да разкрия дълбокия им смисъл и така да възстановя силата им да променят — особено за читателите, които са последователи на тези религии или учения. На тях казвам: няма нужда да търсите истината другаде. Нека ви покажа как да стигнете по-дълбоко в онова, което вече имате.
Но най-вече се опитвам да използвам терминология, която е възможно най-неутрална, за да достигна до най-широк кръг от хора. Можете да видите в тази книга съвременно повторение на единственото неподвластно на времето духовно учение, сърцевината на всички религии. То не идва от външни източници, а от единствения истинен Извор вътре в нас, затова не съдържа теории или предположения. Аз говоря от вътрешен опит и ако понякога тонът ми е настойчив, то е за да пробия дебелите пластове психическа съпротива и да стигна до онова място във вас, където вие вече знаете — също както и аз — и където ще разпознаете истината, когато я чуете. Тогава настъпва усещането за възторг и извисяване, сякаш нещо във вас казва: “Да, знам, че това е истина.”