да направя избора да използвам ума си,
за да постигам неща, и постоянно го правя.
Това, че можете да решите кръстословица, или да направите атомна бомба, не означава, че използвате ума си. Както кучето обича да дъвче кокал, така и умът обича да гризе проблеми. Затова попълва кръстословици и прави атомни бомби. Вие нямате никакъв интерес нито от едното, нито от другото. Нека ви попитам: можете ли да се освободите от ума си винаги, когато пожелаете? Знаете ли къде е копчето, с което се изключва?
Тоест съвсем да престана да мисля?
Не, не мога, освен може би за миг-два.
В такъв случай вашият ум ви използва. Вие се отъждествявате с него несъзнателно, затова дори не знаете, че сте негов роб. Това е почти същото като да сте обсебени, но без да го знаете, и смятате себе си за това, което ви е обсебило. Свободата започва от осъзнаването, че не сте това, което ви е обсебило — не сте мислещият. Ако знаете това, ще можете да го наблюдавате. В момента, в който започнете да наблюдавате мислещия, се задейства по-високо ниво на съзнание. Започвате да осъзнавате, че отвъд мисълта се крие цяло царство от интелект, че мисълта е само мъничка част от него. Осъзнавате също, че истински важните неща — красотата, любовта, творчеството, радостта, вътрешния мир — се раждат отвъд ума. Започвате да се пробуждате.
КАК ДА СЕ ОСВОБОДИТЕ ОТ УМА СИ
Какво точно означава да “наблюдаваш мислещия”?
Когато човек отиде на лекар и каже: “Чувам глас в главата си”, най-вероятно ще го насочат към психиатър. В действителност практически всички чуват такъв глас или няколко гласа в главата си, и то непрекъснато — това е неволният мисловен процес, за който не съзнавате, че притежавате властта да го спрете. Непрекъснати монолози или диалози.
Сигурно сте срещали “луди” хора по улицата, които непрестанно си говорят или мърморят нещо сами. Е, това не е особено различно от онова, което правите вие и другите “нормални” хора, само че вие не го правите на глас. Гласът коментира, прави предположения, съди, съпоставя, оплаква се, харесва, не харесва и така нататък. Той не е непременно свързан със ситуацията, в която се намирате в момента. Възможно е да повтаря близкото или далечното минало, или да репетира, или гради възможни бъдещи ситуации. Често си представя как всичко се обърква и свършва зле — това се нарича тревога. Понякога към саундтрака вървят и визуални образи или “мисловни филми”. Дори и гласът да говори по текущата ситуация, той я тълкува от гледната точка на миналото. Така е, защото той принадлежи към култивирания ум, който е резултат от всичко, което ви се е случило в миналото, както и от колективната културна мисловна нагласа, която сте наследили. Затова виждате и съдите за настоящето през очите на миналото и получавате една напълно изкривена картина. Нерядко този глас е най-лошият враг на човека. Много хора живеят с един инквизитор в главата, който непрекъснато ги напада и тормози, източва жизнената им енергия. Това причинява неописуемо нещастие, както и болести.
Добрата новина е, че можете да се освободите от ума си. Това е единственото истинско освобождение. Първата стъпка можете да направите още сега. Започнете възможно най-често да се заслушвате в този глас в главата си. Обърнете особено внимание на повтарящи се мисловни шаблони — онези стари грамофонни плочи, които може би въртите в главата си от години. Това имам предвид, когато говоря за “наблюдаване на мислещия”. Иначе казано, слушайте гласа в главата си, бъдете там като наблюдаващо присъствие.
Когато слушате гласа, слушайте го безпристрастно. Другояче казано, не съдете. Не съдете и не заклеймявайте чутото, защото това би означавало, че гласът отново се е промъкнал във вас през задната вратичка. Скоро ще осъзнаете: ето тук е гласът, а ето ме мен, аз го слушам и наблюдавам. Това осъзнаване, че “аз съм”, това усещане на собственото присъствие не е мисъл. То идва отвъд мисълта.
И така, когато се заслушате в една мисъл, вие осъзнавате не само нея, но и себе си като неин наблюдател. Повявява се ново измерение на съзнанието. Докато слушате мисълта, усещате съзнателно присъствие — вашето дълбоко аз — зад или под повърхността на мисълта. Тогава мисълта губи властта си над вас и бързо притихва, защото вие вече не вливате енергия в ума, като се отъждествявате с него. Това е началото на края на неволното и натрапчиво мислене.