— Как да ви се отблагодаря? — извика маркизът, като стисна развълнувано ръцете на принца.
— Много лесно. Удостойте ме с доверието си и ми кажете откровено защо толкова бързате да влезете в онзи дом.
— Не се ли досещате?
— Може би, но искам да чуя от вас.
— Добре тогава: влюбен съм — смутено произнесе маркизът, като отмести поглед встрани. — Дано не ви се сторя смешен… Влюбен съм до безумие — на моите години; и то в коя? В едно дете.
— Лазарин не е дете, навършила е осемнайсет — отвърна дьо Кастел Виван, — а вашето чувство никак не е странно. Човек, докато е жив, търси своето щастие.
— Щастие ли! — тъжно повтори маркизът. — Не смея дори да помисля за него. Как да се надявам, че молбата ми няма да бъде отхвърлена? Какво ще правя тогава?
— Не се опасявайте от такова нещо! Познавам Лазарин… тя е много разумна девойка.
— В такъв случай ще се омъжи за мен по сметка… и ще стане моя съпруга, без да ме обича.
— Защо да не ви обикне? — прекъсна го принцът. — Прекалено сте критичен към себе си. Изпълнен сте със сила и енергия — погледнете се само! Какво от това, че косата ви била побеляла? Повярвайте ми, много жени биха ви харесали — и тя ще ви хареса. Към физическите си качества присъединете и гръмката титла, старинното си име и грамадното си богатство: всяка жена би ви боготворила за тях. Освен това бъдете практичен: защо да искаме повече от живота, отколкото той може да ни даде… Вие копнеете за Лазарин, нали? Оженете се за нея — и тя е ваша!
Годефроа говори още дълго на същата тема, при това толкова сполучливо, че маркиз дьо ла Тур полека-лека се успокои и не гледаше вече толкова мрачно на бъдещето.
IX
След семейния обед Рене, за да превъзмогне скуката, а по-скоро и злобата, която я задушаваше, прибягна към изпитаното средство — към съня. Тя се отпусна в удобното си кресло — и заспа, като дори не узна за събитията през този следобед.
Когато слезе за вечеря, Рене остана поразена от огромната промяна у ексбанкера, както и от тържествуващото лице на Лазарин. Нима се беше случило нещо, докато тя бе спала? Рене не си позволи да попита, но се надяваше от някоя фраза да разбере причината за тези странни промени.
Надеждата й се оправда.
— Утре — подхвана Жул Льору, като се обърна към голямата си дъщеря — трябва да наблюдаваш тези дръвници, които минават за наши слуги, за да не ни изложат.
Рене наостри уши.
— Бъди спокоен, татко — усмихната отвърна Лазарин. — Утре няма да познаеш тази трапезария, нашето скромно жилище ще изглежда много красиво. Ще предложим лека селска закуска, съвсем простичка и наивна. Сандвичи, пресен каймак, вафли — нали Марион ги прави толкова хубави, и бутилка шампанско: нищо повече не ни трябва. Нали имаш шампанско, татко?
Банкерът отрицателно поклати глава.
— Нямам, но още днес ще пратя в Орлеан да докарат.
— Спасени сме! Повечко цветя върху масата — и ето че малката ни закуска ще изглежда много оригинална!
Учудването на Рене достигна връхната си точка.
— Нима очаквате някого утре? — попита тя.
— Разбира се — отвърна й Лазарин, като погледна присмехулно сестра си. — Две много важни личности: принц дьо Кастел Виван и маркиз дьо ла Тур дю Роа.
— Как узнахте — продължи да пита Рене, — че тези две развалини утре ще удостоят Вертфейл с присъствието си?
— Много лесно — отвърна Лазарин, като се намръщи, — едната развалина бе днес тук и поиска разрешение да ни представи утре другата.
— Значи къщата ни ще се превърне в старопиталище и вън на входа ще можем да поставим надпис: „Приют за изкукуригали стари ергени“. Явно маркизът ще положи в нозете ти своето сърце, своето гръмко име и титла — сигурна съм в това. Честито, маркизо!
— Приемам честитката ти, мила моя, и ти обещавам, че маркиза дьо ла Тур дю Роа, тази знатна дама и владетелка на шест милиона, ще изпълни дълга си и ще ти намери съпруг.
— Мъж ли!… Някой изкуфял старец! Някоя развалина! — извика Рене. — За нищо на света! Не искам такъв съпруг!
— Гроздето е кисело, нали? — иронично пророни Лазарин. Свадата щеше да се разгори буйно, ако Жул Льору не бе я прекратил със заплахата, че ако Рене не млъкне, ще я заключи за два дни в стаята й. Ексбанкерът май сериозно бе решил да изпълни заканата си и девойката, която на всяка цена искаше да присъства на утрешната среща с надеждата, че Лазарин ще остане излъгана в очакванията си, предпочете да остави тази тема и след вечерята бързо се качи горе.
На другата сутрин Лазарин изпревари изгрева, вдигна на крак провинциалния слуга, камериерката и дъщерята на градинаря. Изчисти с грижовността и старанието на фламандска домакиня потъмнелите от времето мебели, порови из шкафовете и откри изящни старинни вази от китайски порцелан, които сега струват луди пари и изключително се ценят. Трапезарията потъна в цвета, подредени с вкус и твърде изискано. Малкият салон не изглеждаше разкошен, но оставяше впечатление за свежест и празничност.