Когато Жул Льору слезе за обед, бе поразен и не скри одобрението си.
— Ти си вълшебница! — извика зарадван бащата. — Не мога да позная нашата унила трапезария!
Мълчаливата Рене само хапеше устни от яд. Възторгът на Жана бе най-искрен; тя рече, като прегърна Лазарин:
— Видя ли, мила сестро, че парите не винаги са решаващи… Нашата разкошна къща в Париж бледнее пред блясъка на тези свежи цветя.
— Сестра ти нищо не разбира от живота, мила Лазарин — намеси се Льору убедено. — Съвсем скоро ще осъзнае, че парите са господар на света и са идол на хората. Това печално познание се добива от всекиго.
Малката Жана само наведе глава и премълча.
Към два следобед цялата къща бе готова за идването на гостите. На девойките им оставаха още два часа, за да се заемат с външния си вид. Жана реши да остане със светлосинята си рокля, с която и без това бе облечена, и спокойно тръгна към парка. Лазарин и Рене се качиха в стаите си. След обстойни размисли Рене реши да се облече в черно. Дантелената й рокля нежно подчертаваше белотата на кожата й; тоалетът й бе освежен от небрежно боднатата в черната коса алена роза.
Лазарин съвсем случайно се оказа в контраст със сестра си — избра разкошна бяла рокля, вдигна буйната си червеникава коса и я завърза със синя панделка. Черна кадифена лентичка изпъкваше върху бяло-розовата й шийка. Лазарин се усмихна на омайния си образ в огледалото и рече високо:
— Ако маркиз дьо ла Тур не беше вече покорен, днес победата ми щеше да бъде безспорна.
Часовникът удари четири. Желязната врата на парка се разтвори и по алеята към къщата се устреми лек кабриолет с два коня, каран от маркиза, седнал до приятеля си, принц Годефроа.
Жул Льору излезе да посрещне посетителите си.
X
Лазарин тръгна от своята стая. В коридора срещна Рене, която явно също бе дебнала до прозореца. Двете си размениха погледи, които изразяваха чувства, далечни от дружеските. Сетне заедно влязоха в приемната, където Льору вече бе поканил благородниците.
Маркизът бе като заслепен от Лазарин. Остана безмълвен около минута, за да преодолее вълнението си. Все пак успя бързо да се овладее и да подхване увлекателен разговор с девойките с такава подкупваща непосредственост, че спечели дори симпатиите на Жана, която не обичаше особено принца, но реши, че приятелят му, маркизът, е много по-мил човек.
Малката закуска, поднесена без всякаква претенциозност, се увенча с успех и самолюбието на Жул Льору никак не пострада.
Гостите се сбогуваха чак в шест.
Преди да се качи в кабриолета, Годефроа многозначително стисна ръката на Льору — този жест искаше да му каже, че бъдещият зет е осигурен. Откровено казано, Льору не се съмняваше в това, а също и Рене, която с очите си се убеди в безспорния успех на сестра си.
След първото посещение последваха много други; маркизът пристигаше ту сам, ту в компанията на принца. Веднъж, две седмици по-късно, Годефроа дръпна настрани ексбанкера и припряно изрече:
— Тържествената минута наближава, скъпи мой Льору. Робер е готов да признае чувствата си… В четвъртък ще дойдем отново — поканете ни тогава на вечеря.
— Но…
— Нито дума повече! Уверявам ви, няма защо да се безпокоите за вечерята. Влюбеният маркиз няма да разпознае кокошка ли яде, или фазан с трюфели.
Събитията се разгърнаха точно според програмата, предвидена от принца. В четвъртък гостите пристигнаха и бяха радушно поканени на вечеря; приеха с радост и скромната домашна вечеря се оказа чудесна.
Кафето след вечерята бе сервирано в парка, на лунна светлина, под клоните на габърите.
— Искам да споделя с вас една своя идея, драги ми господин Льору — подхвана маркизът, като се мъчеше да изглежда спокоен. — Ако я одобрите, ще бъда най-щастливият човек на света.
— Готов съм на всичко, за да бъдете щастлив, господин маркизе — отвърна усмихнат домакинът. — В какво се състои вашата идея?
— Прекрасните ви дъщери, пораснали в Париж, вероятно никога не са виждали истински лов с хрътки. Големият лов е нещо твърде интересно; предлагам в ден, който вие изберете, през следващата седмица, да организираме такъв лов, на който да дойдете вие и вашите толкова мили дъщери. След лова ви каня на вечеря в замъка… Нали ще приемете? Помислете, преди да ми откажете… Вашият отказ много ще ме огорчи.