При звъна на шпорите Лазарин се обърна и радост блесна в очите й.
— Както видяхте, господин маркизе, аз се любувах на вашите владения и ви уверявам, че никога не бих се наситила на тази гледка. Каква красота! Не съм очаквала, че зеленината толкова добре се съчетава със строгото величие на един замък.
— Значи замъкът дьо ла Тур дю Роа ви харесва? — извика маркизът.
— О, разбира се! Повече от всичко на този свят. Той е истински рай на земята…
Маркизът, решен да пристъпи към обяснението и събрал всичките си сили, подхвана с глас, който напразно се мъчеше да овладее:
— Току-що поисках ръката ви, госпожице, от вашия баща и сега ви говоря с негово съгласие. Моля ви, не ми се присмивайте, когато ме изслушате. Уви! Косата ми е побеляла и напразно ме призовава да запазя мълчание. Лазарин, аз ви обичам! Обичам ви с целия плам на сърцето си, което е останало младо… Вие сте най-чаровната девойка и ще бъдете най-щастливата жена, ако се съгласите да приемете моето име. Ще приемете ли? Очаквам своята присъда.
Лазарин се отдръпна на две крачки и очите й с удоволствие се спряха върху лицето на този благороден и красив аристократ, застанал треперещ пред нея и очакващ като роб милостта на своята владетелка.
— Не ми достига опит за решаването на много житейски проблеми — промълви тя след няколко секунди — и с въпроса, който поставяте пред мен, би трябвало да се обърнете към татко. Но волята на татко и вашето нетърпение ме изправят пред този проблем… Няма да ви карам да чакате. Към вас, маркизе, изпитвам чувство на преклонение, на безгранично уважение и гореща симпатия, която бързо може да се превърне в искрена привързаност… Дори това да не е любов, не е ли нещо по-скъпоценно от любовта? Вашето предложение е голяма чест за мен, с каквато би се гордяла всяка девойка, и съм ви крайно признателна. Освен това съм убедена, че маркиза дьо ла Тур дю Роа ще бъде най-щастливата жена.
Лазарин замлъкна. Робер се задъхваше.
— Кажете — извика той, — отхвърляте ли това щастие?
— Не — отвърна Лазарин с щастлива усмивка, — трябва да съм обезумяла, да съм неблагодарна, за да откажа… Приемам. И ако вашето щастие зависи от мен, надявам се да бъдете щастлив.
Робер с пъргавината на младеж грабна двете й ръце и ги притисна първо към устните, после към сърцето си; лудетината също бе развълнувана, но само външно. Всъщност бе запазила хладния си разум и сега наблюдаваше маркиза.
Робер дьо ла Тур дю Роа побърза да извести принца и Жул Льору за своето щастие.
— Моля, не казвайте засега на сестрите ми — му каза Лазарин преди той да излезе, — помолете татко и принца да запазят тайна. Искам да ги изненадам, когато окончателно насрочим деня на нашата сватба.
Маркизът бе готов да обещае всичко, каквото би поискала неговата любима, а тя, след като разгледа внимателно замъка, излезе в парка и там се отдаде на сладки блянове, затова изгуби всякаква представа за времето и едва я намериха за вечеря.
Преди десерта принц Кастел Виван се наведе до ухото на Лазарин и тихо размени няколко думи с нея. Младата девойка поруменя, усмихна се и кимна в знак на съгласие. Годефроа вдигна чашата си, пълна с шампанско, и каза:
— Макар че не мога да бъда упрекнат в англомания, нашите съседи англичаните имат прекрасни обичаи и като тях сега искам да вдигна наздравица. Пия за кралицата на грацията и красотата, която съвсем скоро ще стане маркиза дьо ла Тур дю Роа!
— Принце — усмихната се обърна Лазарин към него, — бъдещата маркиза дьо ла Тур дю Роа ви благодари от сърце.
Жана изненадана и зарадвана запляска с ръце и се втурна да разцелува сестра си. Рене пребледня като стена, неволно изпусна чашата си, която падна и се строши със звън.
XV
Оставаше да определят деня на сватбата. В унисон с желанието на двамата сватбата бе определена за след три седмици и церемонията трябваше да бъде извършена в малката черквица на Вертфейл, откъдето младоженците щяха да се отправят направо в замъка дьо ла Тур дю Роа. Жул Льору и останалите му дъщери бяха поканени да прекарат две седмици с омъжената си сестра. Робер дьо ла Тур се гордееше с хубостта на жена си и вместо да пътешества с нея, предпочиташе да даде няколко празненства в замъка и да я представи на местната аристокрация. Принцът бе изпратен в Орлеан да покани нотариус за подготвяне на брачния договор, освен това му бе връчен цял чувал семейни скъпоценности със заръката да ги остави при златаря, за да ги преправи по съвременната мода.