— Доверете ми се напълно! Не крийте от мен нито една ваша мисъл, нито едно желание. Щастие за мен е да изпълня всяка ваша прищявка дори. Не ми отказвайте това удоволствие!
Докато младоженците бяха потънали в интимния си разговор, каретата най-сетне влезе в широката липова алея, която водеше към замъка на маркиза. Сърцето на Лазарин трепна горделиво. Не само фермерите от имението, но и почти цялото население от околните села се бе събрало тук. От всички страни литнаха букети цветя към каретата, екнаха викове:
— Да живее маркизът! Да живее маркизата!
Най-сетне каретата спря пред главния вход на двореца. Принц Годефроа се втурна с бързината на младеж, за да помогне на Лазарин да слезе.
Цялата прислуга на замъка тържествено се бе наредила от двете страни на стълбището за главния вестибюл на замъка. Те не викаха и не гърмяха във въздуха като селяните, но позите им изразяваха дълбока почит и така, между двете редици пременени хора със сведени в поклон глави, маркизът и маркизата се изкачиха до терасата.
— Моя грациозна приятелко — тихичко рече зад Лазарин принц Годефроа, — преди да влезете в замъка, се обърнете и се поклонете на прислугата… Това е необходимо и ще предизвика бляскав ефект.
Лазарин последва благоразумния съвет на принца. Обърна се и притиснала ръка до сърцето си, се поклони на хората, наредени в шпалир от двете страни на широкото стълбище. Опитът на Годефроа и този път се бе оказал безценен.
Ефектът се оказа огромен и надмина всички очаквания. Екнаха викове. Хората размахаха шапки и кърпички, старинни кремъклийки и пищови дадоха оглушителен залп. От удоволствие принцът потри ръце. Сетне рече:
— Това се вика ентусиазъм! Много ще бъдете популярна, моето момиче! — После добави по-тихо: — Същото беше при завръщането на Бурбоните… и на сватбата на Наполеон III… О, ентусиазъм на тълпата! Няма нищо по-измамно от теб! Но все пак си необходим.
Маркизът бе предвидил това внимание на жителите от околността, на своята прислуга, затова на широката поляна пред замъка бяха наредени дълги маси, покрити с всевъзможни ястия. Майордомът на двореца се обърна към присъстващите с покана да се разположат на трапезата и да се гостят за здравето на младоженците. Радостни викове откликнаха на поканата му.
С падането на здрача светнаха фенери; цели светещи гирлянди очертаваха контурите на старинния замък, слугите донесоха кошници с шампанско, гръмна оркестърът, докаран от Орлеан, и балът започна.
В десет оркестърът замлъкна. Дойде ред на фойерверките. Когато излитна първата ракета, маркизът, развълнуван дълбоко, престъпи с младата си съпруга в спалнята за новобрачните.
XX
Жул Льору и дъщерите му пристигнаха в замъка на другия ден. Маркиз дьо ла Тур дю Роа и Лазарин излязоха да ги посрещнат. Робер, щастлив като младеж, едва скриваше любовта и щастието си, изпълващи погледите му към неговата млада съпруга.
Принцът хвана под ръка Жул Льору и му посочи с очи Робер:
— Погледнете го! Великолепен, честна дума! А Лазарин е самото очарование. Честито, приятелю, вашата дъщеря се държа чудесно!
От следващия ден замъкът започна да се пълни с гости, поканени за празненствата от маркиз дьо ла Тур дю Роа. Няма да се спираме подробно на баловете, които се редяха един след друг цели две седмици. Не спираха и концертите, спектаклите, надбягванията, големите вечери, закуските по време на лов в гората. През цялото това време Лазарин бе във възторг; чувствуваше се като риба във вода сред целия този разкош и блясък.
Никакви думи не могат да изразят нейния успех. Всички гости шумно изказваха удивлението и възхитата си, като не криеха завистта си към маркиза. А наистина ли бе щастлив Робер дьо ла Тур? И да, и не. Тържеството на Лазарин ласкаеше самолюбието и гордостта му, бе искрено удовлетворен, че има толкова красива и грациозна съпруга. Обаче от време на време смътно безпокойство обземаше маркиза. Лазарин сега му се струваше съвсем друга — не онази скромна, свенлива амазонка, която бе срещал из горите в околността. А, от друга страна, Лазарин, сигурна във властта си над своя съпруг, бе по-малко сдържана и предпазлива; но все пак красотата и вродената почтеност смекчаваха постъпките й в очите на маркиза. „Това дете е опиянено от успеха си — мълвеше си той. — Какво по-естествено от това?“ И все пак му се струваше, че по време на танците Лазарин не може да вдъхне достатъчно уважение към себе си: тя се опираше силно върху ръката на кавалера, говореше му нещо, високо се смееше… Е, да, дреболии, но те безпокояха влюбения съпруг. Най-сетне той се реши да й направи малка бележка. Младата маркиза го погледна учудено.