— Да не съм излишна? — усмихната попита Лазарин.
— Напротив, ако не бяхте тук, щях да помоля да ви извикат. Намислил съм да се сближа още повече с вас и да станем роднини. С цялото си сърце обичам една от сестрите на маркизата…
— Да, Рене! — пророни маркизата с явно неудоволствие. — Не ми казвате нищо ново, мили графе.
Граф дьо Горд поклати отрицателно глава.
— Грешите, маркизо — каза той. — Колкото и да е мила и достойна за любов госпожица Рене, все пак предпочетох госпожица Жана.
Върху лицата на маркиза и жена му се изписа дълбоко учудване.
— Вие обичате Жана! — възкликна Лазарин. — Всъщност сте прав, Жана е много по-добра от Рене… Но горката Рене! Толкова разчиташе да стане графиня дьо Горд…
Лицето на Лазарин просветна при мисълта колко ще се ядоса Рене. Маркизът също съжали за минута Рене и попита след това:
— И аз се заблудих също като маркизата, мили Раул… Жана все ми се струваше малко момиче. Но тя е много добра и също толкова красива, затова изборът ви никак не е за чудене. Знае ли Жана, че я обичате?
— Не бих посмял да й кажа, преди да съм разговарял с баща й. Ако баща ми беше жив, щях да го помоля да отиде при господин Льору и да поиска ръката на Жана от мое име… Но тъй като той отдавна се спомина, се обръщам с такава молба към вас, когото обичам и уважавам най-много на този свят, и ви моля да поемете тази мисия, от която зависи цялото ми бъдеще.
— Но защо не отидете сам?
— Нямам смелост…
— От какво се страхувате? Кандидат с вашето име и с вашето положение спокойно може да разчита на успех.
— Страхувам се единствено от себе си… Ако господин Льору, не дай Боже, изрази някакво колебание, толкова силно ще се смутя, че не ще мога да защитя и да спечеля своята кауза.
Лазарин се усмихна иронично: страхът на Раул й се стори толкова наивен, дори смешен! Познаваше добре баща си и бе сигурна, че с две ръце ще се вкопчи в този кандидат с милиони и с графска титла.
Тримата се умълчаха, след паузата Раул поде отново:
— Освен това се осланям на приятелските ви чувства към мен. Казахте, че мога да разчитам на вас — и ето че сега само вие можете да ми помогнете.
— Прав сте! — отвърна Робер. — Приемам мисията, която ми възлагате. Ще я изпълня най-добросъвестно и като зная как се измъчва сърце, което обича, не ще ви накарам много да чакате. Не след седмица, не утре — още днес ще говоря с моя тъст.
— Приятелю! — възкликна графът, — ще мога ли да ви се отблагодаря някога!
— Не говорете така — възпря го маркизът. — Предлагам да останете тук и да ме изчакате, като разговаряте с Лазарин. Няма да жаля конете!
И само след петнайсет минути маркизът вече препускаше с всички сили към Вертфейл.
XLIV
Жул Льору се бе излегнал на мекото диванче пред камината си, пушеше дълга лула и ужасно скучаеше, когато слугата неочаквано му съобщи, че е пристигнал маркиз дьо ла Тур дю Роа. Льору побърза да слезе в гостната.
— Сам ли сте, скъпи маркизе? — попита той. — Надявам се, Лазарин е здрава?
— Бъдете спокоен — отговори Робер, — напълно е здрава и ви изпраща хиляди поздрави. Виждате ме сам, защото дойдох при вас в ролята на посланик.
— На коя държава? — засмян попита Льору.
— На нашия съсед и приятел Раул дьо Горд.
— Чудесно! — потри ръце Льору. — Няма нужда да ми разкривате картите си, зная ги предварително. Ясно ми е, че сте дошли от негово име да ни направите предложение. Ей сега ще повикам Рене, тя ще има удоволствието да ви отговори лично и много ще се изненадам, ако отговорът й не е „да“.
С тези думи Жул Льору се запъти към вратата. Маркизът го спря с думите:
— Не викайте Рене!… Заблуждавате се!
— Така ли! — възкликна изумен някогашният банкер. — За какво се отнася идването ви тогава?
— За омъжването на Жана, а не на Рене.
Тъстът на маркиза се вцепени. Сякаш останал без сили, се отпусна неволно в креслото.
— Честна дума, маркизе — възкликна той, — изумен съм! Толкова дълбоко бях убеден в любовта на графа към Рене и тя толкова вярваше в тази любов! Така да се провали всичко! Графът иска да направи Жана своя съпруга! Направо смешно!
— Но Жана вече е на седемнайсет години — подхвана маркизът.
— Вярно е, но по-скоро й прилича да играе с кукли… Разбира се, ще ви дам съгласието си, макар че по-скоро бих искал да омъжа Рене, която отдавна мечтае за сватба и чийто непокорен характер понякога ми създава доста грижи… докато Жана ни най-малко не ме притеснява. Тя е истинско съкровище! Боже мой, хиляди пъти бих предпочел да оставя Жана в къщи, но никой не ме пита, изборът не е мой. Кажете на графа, че съм съгласен. Но в никакъв случай не приемам аз да кажа на Рене.