„Смъртта на съпруга ти върна свободата, раждането на детето ще те направи богата. Трябва да сторим всичко възможно, за да облекчим появата на това дете на бял свят. Препоръчвам ти да ме упълномощиш и да ти наема или още по-добре — да ти купя къща в Париж. Ще успея да я мебелирам и приготвя за теб за около три седмици. След това време вземи спален вагон във влака и ела в Париж. Тук ще си в ръцете на най-добрите медици; светилата на науката ще те навестяват чак до деня на раждането и ще ти помогнат много по-добре, отколкото лекарите в Орлеан.
Искам също да отбележа, че след раждането Орлеан ще ти се види още по-скучен и досаден, затова е много по-добре да дойдеш тук. Да не забравяме, че и аз трябва да присъствам при раждането; нали няма да ме накараш да се върна в онази затънтена провинция?
Затова ми пиши веднага и ще се заема да ти намеря най-хубавата къща в Париж. Целувам те и очаквам минутата, когато ще стана дядо, макар че това никак няма да ме подмлади.
Жул Льору.
P.S. Какво става с нашите младоженци? Отдавна нямам известия от тях. Те сигурно те навестяват, затова ми пиши нещо за тях.
Довиждане, моя малка маркизо, с надеждата да се срещнем в най-скоро време“.
Лазарин дочете писмото и го остави върху масата.
— Не е глупав моят мил татко! — пророни тя усмихната, — но е голям егоист! Иска да отида в Париж, но се грижи не за мен, а за себе си. Не му се връща тук, за да не се раздели с някоя Нана или Тата. Освен това е сигурен, че ако държа къща в Париж, при мен ще му бъде весело. Защо да не му доставя това удоволствие! Вече достатъчно си укрепих реномето в провинцията. На добър час, татко — купувай, наемай къща, обзавеждай я — и пристигам при теб.
След миг в гостната влезе Доминик и съобщи:
— Граф дьо Горд.
Раул влезе след него и възкликна:
— Не ставайте, мила моя, не се безпокойте заради мен. Само се отбих при вас да ви видя.
— Нали ще обядваме заедно? — попита маркизата. — А къде е Жана, защо не е с вас?
— Искаше ми се да дойде и тя, но отново не се чувствува добре.
— Как така? Отново ли? — уплашена попита маркизата. — Нали не е нещо сериозно?
— Не е много зле, иначе нямаше да съм тук.
V
Маркизата се замисли и подхвана отново:
— Но на какво се дължи това влошаване на състоянието й?
— Не зная; чувствува се отпаднала като след тежка болест, спи неспокойно, изгуби апетит… Тресе я…
— Да не би да са първите признаци на бременност?
— Уви, не.
— А какво казва докторът?
— Жана не иска да чуе за доктор. Казва, че нямало нищо сериозно и не бивало да безпокоим доктора за празни работи.
— А Рене как е? Както и досега ли сте доволни от нея?
— Разбира се! Рене е безупречна във всяко отношение.
— Виж ти — избъбри Лазарин. — Всъщност тя притежава трите смъртни гряха, които далеч не я правят идеална, което обаче не ми пречи да я обичам.
— Кои три гряха?
— Гордост, избухливост и завист.
— Мила маркизо, неправилно съдите за нея! Ако я бяхте видели сега, щяхте напълно да промените мнението си. Няма по-загрижена от нея за здравето на Жана. Откак моята мила съпруга се поболя, Рене не се отделя от нея. Искрено съм й признателен за обичта й към Жана.
— Можете лесно да й докажете благодарността си.
— Но как?
— Като й намерите съпруг.
— Безполезно е… Тя заявява, че нямало да се омъжи.
— И обясни ли причината за това свое решение? — учудена попита Лазарин. — Тя никога не е имала намерение да остава самотна, дори напротив — съвсем наскоро много искаше да стане графиня дьо Горд. Тази метаморфоза на Рене ми се струва подозрителна.
Смутен от думите на Лазарин, графът побърза да смени темата.
— Имате ли писмо от баща си? — попита той.
— Да, току-що го получих. Предлага да ми наеме къща в Париж и да се преместя там.
— Ще го послушате ли?
— Много е възможно, макар че точно сега, когато Жана не се чувствува добре, ще ми е трудно да се разделя с вас.
Майордомът тържествено разтвори вратата и извести:
— Госпожо маркизо, обедът е сервиран.
Граф дьо Горд остана в замъка до три часа. Като се видя сама, маркизата се поразходи из парка пред замъка, без да се отдалечава към другия край, където беше самотната къщичка. Бе потънала в мисли. „Да — си рече тя по едно време, — тази бърза промяна у Рене и пренебрежението й към брака никак не е естествена! Познавам аз милата си сестра. Ако има нещо омразно за нея, то е тъкмо животът при щастливо омъжена сестра в замък, който не е неин. Думите и държанието й са само преструвка! Наумила си е нещо, скроила е някакъв план. Но в какво се състои той? Ето къде е загадката!“