— Ние бяхме шестдесет души — обясни той накрая с жестове и звуци. — Ние бяхме силни, но не го знаехме. Видяхме как месоядите нападат дървото на Бу-уг. Той се би добре, но какво можеше да направи сам? Останалите просто гледаха. Когато няколко месояди се опитаха да се покатерят на дървото, Бу-уг трябваше да се покаже от колибата си, за да хвърли камъните по тях, а онези само това чакаха и го обсипаха със стрели. Така дойде краят на Бу-уг.
После месоядите се захванаха с Едноокия, които заедно със семейството си се беше скрил в своята пещера. Запалиха огън на входа и започнаха да ги опушват точно както ние днес опушихме и изгонихме от бърлогата й мечката. След това месоядите хукнаха към дървото на Шестопръстия и докато се справят с него и сина му, останалите се разбягахме. Но месоядите хванаха няколко от нашите жени, убиха двама старци, които не можеха да бягат бързо, и няколко деца. Жените отведоха със себе си в Голямата долина.
Когато оцелелите се върнаха, решихме да се съберем на съвет — сигурно защото всички бяхме уплашени и разбрахме, че имаме нужда един от друг. Да, ние направихме съвет, първия ни истински съвет. И тогава решихме да създадем племе. Бяхме получили добър урок. Всеки от месоядите се сражаваше за десетима, защото всичките десет се биеха заедно. Те бяха съединили силите си. А при нас тридесет семейства — шестдесет души — имаха силата само на един човек, защото всеки се сражаваше сам.
Съветвахме се дълго, беше ни трудно да се разберем, защото тогава нямахме думи, с които да разговаряме, както сега. Много по-късно Дървеницата измисли няколко думи, след него започнаха да го правят и другите. Но в края на краищата се разбрахме да съединим силите си и да бъдем заедно, когато месоядите отново дойдат отсам превала да крадат жените ни. Така се създаде племето.
Поставихме двама мъже денем и нощем да пазят превала, за да ни предупредят, ако дойдат месоядите. Те станаха очите на племето. Освен това избрахме десет души, които трябваше винаги да си носят копията, тоягите и стрелите и да бъдат готови да се сражават. По-рано, когато отивахме да ловим, да събираме миди или птичи яйца, вземахме си оръжието. Половината от времето търсехме храна, останалата половина следяхме да не ни нападне някой. Сега нещата се промениха. Мъжете отиваха невъоръжени, за да могат спокойно, без да си отвличат вниманието, да търсят храна. Когато жените отиваха в планината за корени и плодове, петима воини ходеха с тях да ги пазят. А на превала ден и нощ очите на племето дебнеха за врагове.
Но след това започнаха раздорите. И както винаги, заради жените. Мъжете, които нямаха свои жени, се опитваха да вземат чуждите и често избухваха свади — ту счупят нечия глава, ту прободат някого с копие. Докато един от стражите дежуреше на превала, откраднаха жена му и той дотича да си я вземе. След него дотича и другият страж, който се опасяваше за своята жена. Стана кавга и сред десетимата воини, които винаги носеха оръжие. Разделени наполовина, те се сражаваха помежду си, докато петимата под натиска на съперниците си отстъпиха към брега.
Така племето изгуби очите и стражите си. Вече нямахме силата на шестдесет души. Нямахме въобще никаква сила. Тогава още веднъж свикахме съвет и направихме първите закони. Аз тогава бях хлапе, но помня. Ние решихме, че ако искаме да бъдем силни, не трябва да се бием помежду си и че племето ще наказва със смърт всеки, който убие човек. По друг закон племето получаваше право да убие всеки мъж, откраднал чужда жена. Решихме, че ако човек с голяма сила обижда братята си по племе, останалите трябва да го накажат сурово. Ако му се позволи да използва силата си, за да обижда другите, хората ще бъдат обхванати от страх и племето ще се разпадне и ние отново ще станем така слаби, както при първото нападение на месоядите, когато убиха Бу-уг.
Живееше между нас един много силен човек на име Пищяла, който не признаваше закона. Той разчиташе само на своята сила, затова открадна жената на Тройната мида. Онзи се опита да се бие, но Пищяла му строши черепа. Той беше забравил, че като решиха да спазват закона, хората бяха съединили силите си, и племето го уби, а тялото му окачихме на един клон на собственото му дърво в знак на това, че законът е по-силен от който и да е човек. Всички ние бяхме законът и няма човек, който да е по-могъщ от закона.
Ставаха и други нередности, защото трябва да знаете, не е лесно да се създаде племе. Имаше много и най-различни спорове, понякога за дреболии, които ни отнемаха много време, но какво беше да се съберат всички на съвет! Съвещавахме се сутрин и денем, вечер и нощем. Не ни оставаше време да търсим храна, защото вечно възникваха нови неща за решаване — ту се назначаваха стражи на превала, ту се определяше каква част от храната да се дава на тези, които винаги носеха оръжие и затова не можеха да си я набавят сами.