— Но вие сте имали кози и царевица, корени и кошове за риба — възрази Боящия се от мрака. — Вие сте работели и не сте могли да си набавите храна?
— Така е, можехме — съгласи се Дългобрадия. — Трима души хващаха с коша повече риба, отколкото цялото племе преди. Но не ви ли казах, че бяхме глупаци? Колкото повече храна се научавахме да добиваме, толкова по-лошо се хранехме.
— И не разбирахте, че всичко изяждат тези, които не работят? — попита Жълтоглавия.
Дългобрадия печално поклати глава.
— Кучетата на вожда бяха затлъстели от месото и хората, които не работеха и се припичаха на слънце, плуваха в тлъстини, а в същото време малките деца плачеха от глад и не можеха да заспят.
Потиснат от мрачната картина на глада, Бързоногия елен си откъсна парче мечешко и като го набоде на една пръчка, го изпече на жарта. С апетит, силно мляскайки, той изяде месото. Дългобрадия продължи:
— Когато започвахме да роптаем, ставаше Дебелака и разправяше, че Бог е наредил избраните да владеят земята и козите, кошовете за риба и огненото питие, че без такива мъдреци ще се превърнем в диви зверове, както в онези времена, когато живеехме по дърветата.
След него ставаше певецът, който служеше на вожда. Викаха му Дървеницата — един такъв дребен, уродлив, сгърчен, не умееше нито да работи, нито да воюва. Но обичаше сочен костен мозък, отбрана риба, прясно козе мляко, млади царевични мамули и удобно място до огнището. Той започна да съчинява песни в чест на вожда и успя без нищо да прави да бъде сит. А когато хората започваха да роптаят, някои даже хвърляха камъни по къщата на вожда, той захващаше песен за това колко е хубаво да си рибояд. Пееше, че ние сме божи избраници и най-достойните хора на земята. Наричаше месоядите гарвани и свине и ни призоваваше да се сражаваме доблестно и да умираме, изпълнявайки Божията повеля — да унищожаваме месоядите. От тази песен в сърцата ни лумваше пламък, ние горяхме от желание да тръгнем срещу врага. Забравяхме глада, забравяхме недоволството си и с викове тръгвахме след Тигровата муцуна през превала, убивахме месоядите и се радвахме на победата.
Но в Крайморската долина нещата не ставаха по-добри. Единствено ако работеше като ратай при Трикракия, Плоския корем или Дебелака, човек можеше да се изхрани, защото не беше останала свободна земя, на която да се отглежда царевица. Често Трикракия и приятелите му нямаха работа за всички. Тогава всички гладуваха, гладуваха жените, децата и старите им майки. Тигровата муцуна обяви, че желаещите могат да станат стражи и много от хората се съгласяваха, след това не правеха нищо, освен да бият с копията си тези, които работят и роптаят, че трябва да хранят толкова безделници.
Когато хората започваха да недоволстват, Дървеницата пееше нови песни. Той пееше, че Трикракия, Свинската зурла и останалите са силни и мъдри вождове и затова имат толкова много. Ние трябва да се гордеем с тях и да се радваме, че имаме такива мъдреци, да благодарим на съдбата. Ако не бяха те, казваше песента, ние щяхме да загинем от собственото си нищожество и от ръката на месоядите. Затова трябваше да сме щастливи, като им даваме всичко, което пожелаят. Дебелака, Свинската зурла и Тигровата муцуна се съгласяваха.
— Добре, тогава и аз ще бъда силен! — заяви веднъж Дългите зъби. Той събра царевица, свари огнено питие и започна да го продава за нанизи пари. Кривогледия много се ядоса и започна да го упреква. А онзи заяви, че също е силен и обеща да му строши главата, ако вдигне шум. Кривогледия се изплаши и отиде при Трикракия и Свинската зурла. После тримата отидоха при Кучешкия зъб. Той извика Морския лъв, а Морския лъв на свой ред изпрати вест на Тигровата муцуна. Тигровата муцуна изпрати стражите и те изгориха дома на Дългите зъби заедно с огненото питие, което беше сварил, а него и семейството му убиха. Дебелака каза, че това е справедливо, а Дървеницата запя нова песен за това, че трябва да се спазва законът, че Крайморската долина е най-прекрасното място на света и всеки, който я обича, трябва да тръгне да унищожава лошите месояди. В сърцата ни отново лумваше пламък и ние забравяхме недоволството си.
Странни неща ставаха в долината. Когато Плоския корем имаше добър улов и трябваше за малко пари да продава много риба, той я хвърляше обратно в морето, за да получи за останалата част повече пари. Понякога Трикракия даже не засяваше огромните си ниви, за да спечели от царевицата повече. Жените правеха много плочки от мидени черупки, защото за да се купи нещо, бяха нужни много пари. Тогава Кучешкия зъб забрани да се правят пари. Жените останаха без работа и започнаха да се наемат на местата на мъжете. Аз например ловях риба с кош и всеки пет дни получавах един наниз пари. Дойде сестра ми и за същата работа започнаха да й дават един наниз за десет дни. Трудът на жените беше по-евтин, пък и по-малко храна им трябваше. Тигровата муцуна заяви, че мъжете трябва да бъдат стражи. Само че аз не можех да стана страж — куцах с единия крак и Тигровата муцуна не би ме взел. Такива като мене бяха много. Ние, клетниците, можехме само да се молим за работа или да наглеждаме децата, докато жените са заети.