— Да остана? Светлината да ме освети дано! Всичко друго е по-добро, отколкото да стоя тук, но… — Тя изящно коленичи пред него и постави ръцете си на коленете му. — Не ми е приятно да се чудя кога ли някой от Отстъпниците ще скочи пред мен иззад ъгъла, нито ми е приятно да се чудя кога ли Преродения Дракон ще избие всички ни. В края на краищата, направил го е по време на Разрушението. Избил е всички около себе си.
— Ранд не е Луз Терин Родоубиеца — възрази Перин. — Тоест, той наистина е Преродения Дракон, но не е… той не би… — Думите му заглъхнаха — не знаеше как да ги завърши. Ранд беше прероденият Луз Терин Теламон — точно това означаваше да си Преродения Дракон. Но дали означаваше, че Ранд е обречен на ориста на Луз Терин? Не просто да полудее — всеки мъж, който е преливал, го е очаквала тази съдба, последвана от гниеща смърт — но да избие всички, които го обичат?
— Говорих с Байн и Чиад, Перин.
Не беше изненадващо. Тя прекарваше много време с айилките. Приятелства завързваше трудно, но изглежда, айилките й допадаха точно толкова, колкото презираше тайренските благороднички в Камъка. Но Перин не виждаше връзка с това, което обсъждаха, и й го каза.
— Те разправят, че Моарейн понякога ги пита къде си. Както и Мат. Не разбираш ли? Тя нямаше да го прави, ако можеше да те наблюдава със Силата.
— Да ме наблюдава със Силата ли? — отвърна той плахо. За това никога не беше си помислял.
— Не може. Ела с мен, Перин. Може да се окажем на двадесет мили отвъд реката, преди да й дотрябваме.
— Не мога — отвърна той отчаяно. Понечи да я отпусне с целувка, но тя скочи на крака и се дръпна толкова бързо, че едва не падна. Нямаше смисъл да тръгва след нея. Беше скръстила ръце под гърди като преграда.
— Не ми казвай, че толкова се боиш от нея. Знам, че е Айез Седай и че всички ви кара да танцувате, щом дръпне конците. Може би държи п… Ранд… така овързан, че той да не може да се освободи, и Светлината знае, че Егвийн и Елейн, и дори Нинив не го желаят, но ти можеш да скъсаш конците й, ако пожелаеш.
— Това няма нищо общо с Моарейн. Трябва да го направя. Аз…
Тя рязко го прекъсна.
— Недей да ми пробутваш тези космати мъжки брътвежи за „мъжа“ и неговия „дълг“. Знам какво означава дълг не по-зле от теб и ти дълг тук нямаш. Може да си тавирен, дори сам да не го разбираш, но той е Преродения Дракон, не ти.
— Ще ме чуеш ли? — изрева той гневно и тя подскочи. Никога досега не й беше викал така. Тя вдигна брадичка и сви рамене, но не каза нищо. Той продължи: — Смятам, че по някакъв начин съм част от съдбата на Ранд. Мат също. Мисля, че той не може да направи това, което е длъжен, освен ако и ние не изпълним своята част. Това е дългът. Как мога да се махна, ако това може да означава Ранд да се провали?
— Може да означава? — В гласа й се долавяше настойчива нотка, макар и само намек. Той се зачуди дали ще може да си наложи да й вика по-често. — Това Моарейн ли ти го каза, Перин? Би трябвало вече да си се научил да се вслушваш по-внимателно в думите на една Айез Седай.
— Сам го прецених. Смятам, че тавирен са притеглени един към друг. Или може би Ранд ни притегля, нас двамата с Мат. Предполага се, че той ще се окаже най-силният тавирен след Артур Ястребовото крило, може би от Разрушението насам. Мат дори не иска и да признае, че е тавирен, но колкото и да се опитва да се измъква, все завършва при Ранд. Лоиал твърди, че никога не е чувал за трима тавирен на една и съща възраст и от едно и също място.
Файле изсумтя шумно.
— Лоиал не знае всичко. Той не е достатъчно възрастен за огиер.
— Той е над деветдесетгодишен — отвърна Перин, но тя се усмихна сдържано. За един огиер деветдесет години не бяха повече от възрастта на Перин. А може би и по-малко. За огиерите не знаеше много. Във всеки случай, Лоиал беше изчел повече книги, отколкото Перин бе виждал или дори чувал да са били писани. — И той знае повече от теб или мен. Той вярва, че може би съм прав. Също и Моарейн. Не, нея не съм я питал, но защо иначе ще ме държи под око? Да не смяташ, че иска да й направя кухненски нож?
Тя замълча за миг, а когато заговори, тонът й беше изпълнен със съчувствие.
— Бедничкият ми Перин. Аз напуснах Салдеа, за да намеря приключение, а сега, когато съм в самата сърцевина на едно такова, и то в най-великото от Разрушението насам, единственото, което искам, е да замина някъде другаде. Ти искаш просто да си ковач, а ще завършиш в сказанията и легендите, независимо дали го искаш, или не.
Той извърна поглед, макар миризмата й все още да изпълваше главата му. Не мислеше, че е вероятно за него да се съчинят сказания, освен ако тайната му не се разпростреше далеч извън тесния кръг хора, които вече знаеха за нея. Файле си мислеше, че знае всичко за него, но грешеше.