Затръшна вратата зад нея, притисна я с гръб и плъзна резето с бедро, като в същото време стискаше дръжката с две ръце. Острият тежък резец блестеше и потрепваше на няколко пръста от лицето му. С усилие той избута секирата на една ръка разстояние. Приглушените викове на Файле долитаха иззад дебелата врата, тя блъскаше с юмруци по дъските, но Перин почти бе забравил за нея. Жълтите му очи грейнаха, отразили всяка частица светлина в стаята.
— Само двамата сме сега — изрева той на секирата. — Кръв и пепел, колко те мразя! — Част от съзнанието му се разсмя с почти истеричен смях. „Ранд беше този, който трябваше да полудее, а ето ме сега мен, да си говоря с някаква си секира! Ранд! Да го изгори дано!“
Оголил зъби от усилието, той оттласна брадвата на цяла крачка от себе си. Оръжието завибрира, мъчейки се да се добере до плът — той почти усещаше жаждата му за кръв. С рев Перин внезапно дръпна извития резец към себе си и в последния миг се хвърли встрани. Брадвата профуча покрай него и със силен тътен се заби във вратата.
Усети как животът — другояче не можеше да го назове — напусна заклещеното оръжие. Бавно пусна дланите си от дръжката. Секирата си остана такава, каквато си беше — само желязо и дърво. Вратата му се стори подходящо място, където да я остави — поне засега. С трепереща длан той изтри потта от челото си. „Лудост. Лудостта крачи навсякъде, където мине Ранд.“
Изведнъж Перин осъзна, че вече не чува виковете на Файле, нито блъскането й. Отвори вратата. През дебелото дърво навън беше щръкнало блестящо острие, грейнало под светлината на големите светилници, окачени между гоблените по стените на коридора.
Файле стоеше с вдигнати ръце, замръзнала, както бе посегнала да удари по вратата. С широко отворени очи, изпълнени с удивление, тя докосна с пръст върха на носа си.
— Още мъничко — отрони тя плахо — и…
Внезапно сепнала се, тя се хвърли към него, прегърна го и обсипа шията и брадата му с целувки, като мърмореше несвързано. Също така бързо го отблъсна от себе си и дланите й тревожно обходиха гърдите и мишците му.
— Ранен ли си? Пострада ли?
— Нищо ми няма — отвърна той. — А ти? Не исках да те уплаша.
Тя се взря в очите му.
— Наистина ли? Никак ли не си пострадал?
— Изобщо. Аз… — Тя замахна с все сила и така го зашлеви, че главата му задрънча като чук върху наковалня.
— Ти, голяма космата кратуно! Помислих си, че си загинал! Уплаших се, че те е убило! Помислих, че… — Замахна пак, но той хвана ръката й.
— Моля те, не го прави повече — каза той тихо. Отпечатъкът от ръката й изгаряше бузата му и му се стори, че челюстта ще го боли цяла нощ.
Той стисна китката й така нежно, както би обхванал птица в шепата си, но въпреки усилието й да си издърпа ръката, неговата не помръдна и на косъм. В сравнение с размахването на тежкия чук през целия ден в ковачницата не му струваше никакво усилие да я задържи въпреки борбата с полудялата секира преди малко. Тя, изглежда, изведнъж реши да пренебрегне хватката му и се взря в очите му; нито тъмни очи, нито златни примигнаха.
— Можех да ти помогна. Нямаше право да…
— Имах всичкото право — отвърна той решително. — Нямаше да ми помогнеш. Ако беше останала, и двамата щяхме да загинем. Нямаше да мога да се бия — така, както трябваше — и да те държа в безопасност едновременно. — Тя отвори уста, но той повиши тон и продължи: — Знам, че думите ми няма да ти харесат. Ще направя всичко, за да не се отнасям с теб като със статуйка от порцелан, но ако поискаш да видя как загиваш, ще те вържа като агне за продан и ще те изпратя на госпожа Люхан. Такива глупости тя няма да търпи.
Облиза с език един от зъбите си да види дали не се е разклатил и си представи как Файле се опитва да налети с рогца напред срещу Алзбет Люхан. Жената на ковача държеше мъжа си изкъсо не по-трудно, отколкото се оправяше с къщата. Дори Нинив се въздържаше от резкия си тон в присъствието на госпожа Люхан. Реши, че зъбът си е все още здрав.
Файле изведнъж се разсмя с дълбок, гърлен смях.
— Не си мисли, че няма да потанцуваш с Тъмния, ако се опиташ.
Перин така се стресна, че пусна ръката й. Не виждаше особени разлика между това, което беше казал току-що, и онова, което бе изтърсил преди, но едното я беше накарало да кипне, докато това тя прие… мило. Не че беше сигурен, че заплахата й да го убие е само на шега. Файле носеше скрити ножове по себе си и знаеше как да ги използва.