Никой от младите лордове, пълзящи наоколо на ръце и колене, не се опита да го спре. Отдръпваха се от пътя му, без дори да го погледнат. За тази нощ с комара беше приключено, а може би и за още много предстоящи нощи. Най-малкото не и с него. Каквото и да се беше случило, то явно бе насочено срещу него. Още по-явно беше, че има нещо общо с Единствената сила. А те не искаха да имат нищо общо с нея.
— Да те изгори дано, Ранд! — промърмори той без дъх. — Ако си полудял, мен поне ме остави на мира! — Лулата му лежеше строшена на две. Той грабна ядосано кесията си от пода и се измъкна от стаята.
В полутъмната си спалня Ранд се мяташе върху леглото, широко колкото за петима. Сънуваше.
Беше в сенчест лес. Моарейн го ръчкаше с остър остен към очакващата го Амирлин, която седеше на един пън и държеше въже с клуп накрая. За врата му. Смътни силуети се движеха сред дърветата, прокрадваха се и го дебнеха. Тук острието на нечия кама проблясваше под смътната светлина, там очите му долавяха въжета, готови да го овържат. На лицето на Моарейн се бе изписало изражение, каквото никога досега не беше виждал. Страх. Плувнала в пот, тя го заръчка още по-силно, мъчейки се да го накара да забърза към седящата Амирлин. Мраколюбци и Отстъпници сред сенките, каишката на Бялата кула пред него и Моарейн — зад него. Той се дръпна от остена на Моарейн и побягна.
— Твърде късно е за това — извика тя след него, но той трябваше да се върне. Трябваше.
Озова се сред Водния лес у дома, слънчева светлина се процеждаше между дърветата и искреше върху езерцето пред него. В този край на езерото скалите бяха обрасли със зелен мъх, а на тридесет разкрача от него, на отсрещната страна, се вдигаше малък свод от диви горски цветя. Тук се бе научил да плува като дете.
— Окъпи се.
Той се извърна сепнато. Мин го гледаше усмихната, в момчешкото си палто и гащи, а до нея Елейн — с нейните червеникаво-златисти къдрици, в зелена копринена роба, подобаваща на майчиния й палат.
— Водата, изглежда, ни кани, Ранд — добави Елейн. — Тук никой няма да ни безпокои.
— Не знам — промълви той бавно. Мин го прекъсна, сплете пръсти зад врата му и се надигна пръсти, за да го целуне.
Тя повтори тихичко думите на Елейн:
— Тук никой няма да ни безпокои. — Отстъпи крачка назад и свали палтото си, а после се зае с ширитите по ризата си.
Ранд зяпна и се ококори още повече, като забеляза, че робата на Елейн лежи на мъха. Щерката-наследница се навеждаше, кръстосала ръце, и сбираше краищата на долната си риза.
— Какво правите? — настоя той с приглушен глас.
— Ще поплуваме с теб — отвърна Мин.
Елейн бързо му се усмихна и надигна долната риза над главата си.
Той бързо им обърна гръб, макар да не му се искаше. И се озова пред Егвийн, чиито големи тъмни очи го гледаха тъжно. Без да каже дума, тя се обърна и се скри сред дърветата.
— Почакай! — извика той след нея. — Ще ти обясня.
Затича се; трябваше да я намери. Но когато стигна дърветата, гласът на Мин го спря.
— Не си отивай, Ранд.
Двете с Елейн вече бяха във водата — показваха се само главите им — и плуваха лениво сред езерцето.
— Върни се — извика го Елейн и вдигна нежната си ръка да му махне. — Нима не заслужаваш поне веднъж да получиш това, което ти се иска?
Той помръдна крак. Искаше му се да тръгне, но не можеше да реши накъде. Не знаеше какво точно му се иска. Думите му прозвучаха странно. Какво искаше? Вдигна ръка към лицето си, за да изтрие онова, което усещаше като пот. Гнойна плът почти заличи чаплата, жигосана на дланта му; бяла кост се показа изпод зейналите червени краища.
Сгърчи се и се събуди разтреперан посред нощния зной. Долните му дрехи бяха плувнали в пот, както и ленените чаршафи под гърба му. Хълбокът му пареше от старата рана, която така и не беше се излекувала напълно. Той опипа грубия белег, кръг с диаметър около половин пръст, все още чувствителен след толкова време. Дори айезседайското Церителство на Моарейн не беше го оправило напълно. „Но все още не гния. Нито съм полудял. Все още не.“ Все още не. Това казваше всичко. Прииска му се да се разсмее и веднага се зачуди дали това не означава, че вече е малко полудял.
Да сънува Мин и Елейн. Да ги сънува точно така… Е, това не беше чак лудост, но със сигурност беше глупаво. Никоя от двете не беше го поглеждала по такъв начин, когато беше буден. На Егвийн почти се бе обрекъл, още когато бяха деца. Така и не бе изрекъл годежните думи пред Женския кръг, но всички в Емондово поле знаеха, че един ден ще се оженят.