Върховният лорд Ториан, чиято остра брадичка беше прошарена с бели косми, се обърна лениво, като на дворцов бал. Измъкна от ръкава си кърпичка, напоена с гадно-сладникав парфюм, и зарови в нея големия си като чукан нос, който всъщност не изглеждаше толкова голям, сравнен с ушите му. Финият копринен сюртук с маншети от червен сатен само подчертаваше недодяланото му лице. Изгледа ръкавите на ризата на Перин, изсекна се в кърпата и килна леко глава.
— Светлината да ви освети дано — поздрави ги той учтиво. Погледът му засече жълтите очи на Перин и се извърна настрани, въпреки че изражението му не се промени. — Добре сте, надявам се? — Малко прекалено учтиво.
Всъщност Перин изобщо не се трогна от тона му, но начинът, по който старият пръч измери с поглед Файле, с някакво небрежно любопитство, накара дланите му неволно да се свият в юмруци. Успя обаче да отговори спокойно.
— Светлината да ви освети, върховен лорд Ториан. Радвам се да видя, че помагате в пазенето на лорд Дракона. Мнозина сигурно негодуват от присъствието му тук.
Тънките вежди на Ториан се дръпнаха нагоре.
— Изпълни се Пророчеството и Тийр осъществи своето място в това пророчество. Може би Преродения Дракон ще поведе Тийр към по-велика съдба. Кой би могъл да негодува срещу това? Но вече е късно. Желая ви лека нощ. — Той отново измери с поглед Файле, облиза устни и закрачи по коридора някак твърде енергично. Телохранителите затичаха по петите му като верни хрътки.
— Не беше необходимо да се държиш така невъзпитано — сряза го Файле, щом върховният лорд се отдалечи достатъчно, за да не ги чува. — Езикът ти сякаш беше замръзнало желязо. Ако смяташ да останеш тук, ще е добре да се научиш да се държиш подобаващо с лордовете.
— Тоя те гледаше така, сякаш иска да те друска на коляно. И съвсем не като татенце.
Тя изсумтя презрително.
— Не е първият мъж, който ме оглежда. Ако намери кураж да опита нещо повече, ще го поставя на място само с едно мръдване на вежди и един поглед. Не е нужно да говориш от мое име, Перин Айбара. — И все пак не изглеждаше да е съвсем недоволна.
Той почеса брадата си и погледна след Ториан. Изчака, докато върховният лорд и стражите му не се скриха зад ъгъла на коридора. Зачуди се как се оправят тайренските лордове с толкова пищно облекло, без да се изпотяват до смърт.
— Забеляза ли, Файле? Хрътките му не свалиха ръце от мечовете преди да се отдалечат на повече от десет крачки от нас.
Тя го изгледа намръщено, после кимна замислено.
— Прав си. Но не разбирам защо. Не се кланят и не треперят както пред Ранд, но всички минават покрай теб и Мат така предпазливо, както покрай някоя Айез Седай.
— Може би това да си приятел на Преродения Дракон вече не е такава защита, каквато беше доскоро.
Тя не му предложи отново да се махнат — поне на думи, — но очите й бяха изпълнени с тази неизречена молба. А той успяваше по-лесно да пренебрегне неизречени молби, отколкото изречени.
Преди да стигнат до края на коридора, се появи Берелайн, която профуча през ярките светлини на преддверието, стиснала с две ръце бялата роба около тялото си. Ако Първата на Майен решеше да закрачи още по-бързо, трябваше просто да се затича.
За да покаже на Файле, че може да бъде точно толкова възпитан, колкото, изглежда, желаеше тя, Перин извъртя такъв поклон, че можеше да се обзаложи, че дори и Мат нямаше да го надмине. За разлика от него, реверансът на Файле се изрази в бегло кимване и съвсем леко подгъване на коляното. Берелайн профуча покрай тях, без да ги погледне, с миризма на страх, воняща като гноясала рана. Ноздрите му се сбърчиха. В сравнение с това страхът на Ториан беше нищо. Нейното бе паника, вързана с оръфана връв. Перин бавно се изправи и зяпна след Берелайн.
— Очите ли ти се напълниха? — тихо попита Файле.
Без да мисли, той отвърна:
— Тя миришеше на…
Ториан изведнъж се показа иззад ъгъла в дъното на коридора и сграбчи Берелайн под ръка. Говорът му беше като порой, но Перин успя да долови цяла шепа накъсани думи, нещо за това как била превишила правата си в своята гордост и че й предлагал своята закрила. Тя вдигна брадичка и отговори късо, рязко и още по-трудно доловимо. После рязко се дръпна и се отдалечи с изправена снага, сякаш вече овладяла се. Преди да хукне след нея, Ториан забеляза, че Перин ги гледа, тутакси зарови месестия си нос в кърпичката и отново се скри зад ъгъла на коридора.
— Хич не ме интересува, че мирише на „Утринно ухание“ — промълви мрачно Файле. — Тая не се интересува от лов на мечок, колкото и хубаво да му изглежда кожата, опъната на стена. Тая лови слънцето.