— Не е някой от Отстъпниците — прекъсна го Моарейн. — Не мисля, че е от тях. Това би било твърде просто. И твърде сложно.
Ранд заговори кротко.
— Остави гатанките, Моарейн. Ако не е Отстъпник, кой е тогава? Или какво?
Лицето на Айез Седай можеше да мине за наковалня, но въпреки това тя се поколеба. Трудно бе да се определи дали сама е несигурна в отговора, или се мъчи да прецени каква част от истината да сподели.
— Докато печатите на затвора на Тъмния отслабват — промълви тя след дълга пауза, — може би неизбежно някаква… миазма… ще избликне, докато той все още стои окован. Като мехури, надигащи се от гниещи неща на дъното на някое блато. Но тези мехури ще се понесат през Шарката, докато не се допрат до някоя нишка и не се пукнат.
— О, Светлина! — Възклицанието се отрони от устата на Перин преди да успее да го спре. Очите на Моарейн се извърнаха към него. — Да не искаш да кажеш, че това, което се е случило на… Ранд, ще започне да се случва на всеки?
— Не на всеки. Поне все още не. В началото, мисля, ще има само няколко мехура, които ще избликват през цепнатините, през които Тъмния може да се пресяга. Но по късно — кой знае? И също както тавирен привличат нишките на другите в Шарката около себе си, смятам, че ще привличат и тези мехури по-силно, отколкото останалите. — Очите й говореха, че е убедена, че Ранд не е единственият, комуто тази нощ е гостувал бродещ кошмар. Късата усмивчица, която се появи и изчезна моментално, подсказа на Перин, че може да запази мълчание, ако държи да скрие тайната си от другите. Но тя знаеше. — И все пак, в следващите месеци, или години, ако имаме късмет да продължи толкова дълго, боя се, че твърде много хора ще видят неща, от които косите им ще побелеят, ако въобще успеят да ги преживеят.
— Мат — промълви Ранд. — Знаеш ли дали той… Дали е…
— Много скоро ще разбера — отвърна му спокойно Моарейн. — Каквото е станало, не може да се върне. Можем само да се надяваме. — Въпреки тона й, от нея лъхна на умора и отчаяние.
— Той е добре — обади се Руарк. — Или поне беше. Видях го, когато идвах насам.
— Накъде отиваше? — попита напрегнато Моарейн.
— Като че ли се беше запътил към слугинските жилища — отвърна айилецът. Той знаеше, че тримата са тавирен, макар и да не го разбираше напълно, и достатъчно познаваше Моарейн, за да добави: — Не към конюшните, Айез Седай. В обратната посока, към реката. А по кейовете на Камъка няма лодки. — Не се запъна при думите „лодки“ и „кейове“ като повечето айилци, въпреки че в Пустошта такива неща съществуваха само в сказанията.
Тя кимна, сякаш не бе очаквала нищо друго. Така беше свикнала да прикрива истинските си мисли, че сякаш ги забулваше по навик.
Изведнъж едно от крилата се отвори и вътре пристъпиха Байн и Чиад, без копията си. Байн носеше голяма бяла купа и кана, от която се вдигаше пара. Чиад държеше сгънати на ръката й кърпи.
— Защо вие трябва да носите това? — попита Моарейн.
Чиад сви рамене.
— Тя не пожела да влезе.
Ранд се изсмя горчиво.
— Дори слугите имат достатъчно ум, за да стоят по-далече от мен. Оставете ги някъде.
— Времето ти изтича, Ранд — каза Моарейн. — Тайренците започват да свикват с теб донякъде, а никой не се бои от нещо познато повече, отколкото от някаква странност. Колко седмици или дни остават преди някой да се опита да изстреля стрела в гърба ти или да сложи отрова в храната ти? Колко остава преди да удари някой Отстъпник или друг мехур да се плъзне в Шарката?
— Не се опитвай да ме ръчкаш с остена си, Моарейн. — Беше оцапан с кръв, полугол, надвесен над Каландор, на който се опираше, за да стои на краката си, но успя да изрече тези думи спокойно и властно. — И заради теб няма да бягам.
— Избери пътя си скоро — каза тя. — И този път ме уведоми какво смяташ да правиш. Знанията ми няма да помогнат, ако откажеш да приемеш помощта ми.
— Твоята помощ? — промълви уморено Ранд. — Ще се възползвам от помощта ти. Но ще реша аз, не ти. — Погледна Перин, сякаш искаше да му каже нещо без думи, нещо, което не искаше другите да чуят. Перин не разбра какво. След миг Ранд въздъхна. Главата му леко клюмна. — Искам да поспя. Идете си всички. Моля. Ще поговорим утре. — Очите му отново се стрелнаха към Перин.
Моарейн отиде до Байн и Чиад и двете айилки се наведоха към нея, за да може да им прошушне нещо. Перин дочу само леко бръмчене и се зачуди дали не е използвала Силата, за да потисне слуха му — тя знаеше колко тънък е. Увери се в това, когато Байн й прошушна нещо в отговор и той отново не успя да го чуе. Айез Седай обаче не беше направила нищо срещу обонянието му. Айилките поглеждаха Ранд, докато говореха, и миришеха на тревога. Не уплашени, но все едно че Ранд беше някакво голямо животно, което може да стане опасно, ако объркат нещо.