— Времената са тежки — забеляза Харт.
— Но не и за мен — възкликна Джаспър. — Затрупан съм с поръчки.
— Но поръчките не решават основния въпрос.
Джаспър го награди с внимателен поглед и се погали по брадичката.
— Какво смяташ за основно? — запита той настойчиво. — Вдъхновението? Отдадеността на професията? Талантът? Хайде, отговари де? Ние сме механици — това обяснява всичко. Нашата съдба са машините и филмите. Ние трябва да подържаме производството, което е пуснато в ход преди двеста години. Разбира се, че е механизирано, иначе не би било масово, не би могло да се произвеждат разкази и романи дори при пълно отсъствие на талант. Нашата работа е да даваме тонове буклук на проклетата Галактика. И на тях там дъхът им да спира от вълнение, когато се наслаждават на похожденията на лъчезарната Ани, кралицата на космическите простори. И ненагледният й възлюбен, вчера пронизан от шест автоматични реда, а днес жив и здрав, я прегръща, утре пък отново надупчен и зашит набързо…
Джаспър извади вечерния вестник, разтвори го и удари с юмрук страницата.
— Гледайте! — викна той. — Нарекли са я „Класик“. Гарантирано съчинява само класика и нищо друго.
Харт изтръгна вестника от ръцете на Джаспър. Вярно беше — статия на цяла колона, а в центъра на снимка се мъдреше онзи забележителен съчинител, който той беше разглеждал днес в магазина.
— В най-близко бъдеще — заяви Джаспър — единственото изискване за творчество ще бъде едно-единствено: пари, повече пари. Имаш ли ги, отиваш, купуваш такава машина и й заповядваш: „Съчини ми разказ“. После натискаш някакво копче, или преобръщаш превключвател, а може и просто да я ритнеш с крак и тя ще ти изплюе готов разказ.
Преди можеше да се намери стара но запазена машина за стотина долара и да се изтръгне, макар и не първокласно, но съдържателно четиво. Днес трябва да хвърлиш куп пари, в придатък да купиш филми и ленти. Ще дойде ден — изрече мрачно той, — когато човечеството ще се надхитри само себе си. Ще дойде ден, когато така ще се механизираме, че за хората няма да остане място на Земята.
— Но нали твоите работи вървят добре? — забеляза Анджела.
— Това е така, защото се занимавам с машината си от сутрин до вечер. Тя не ми оставя нито миг спокойствие. Стаята ми е едновременно и кабинет и работилница. Сега разбирам повече от електроника, отколкото от стилистика.
До масата се приближи Блейк и невежливо подхвърли:
— Нещо да поръчате?
— Аз се нахраних — отговори Анджела. — Донеси една бира.
Блейк се обърна към Харт:
— А за теб?
— Същото като на Джаспър, но без вино.
— Не давам на вересия.
— Кой, по дяволите, моли за вересия? Или искаш да ти платя предварително?
— Не — ядоса се Блейк, — но ще си платиш, веднага щом ти донеса поръчката.
След тези думи се обърна и се повлече към тезгяха.
— Ще дойде ден — продължи Джаспър, — когато това ще свърши. Трябва да свърши. Приближили сме края. Механизирането на живота си има граница. Много дейности могат да се дадат на мислещите машини, но не бива да са всички. Кой от нашите предци би предположил, че литературното творчество ще бъде сведено към чисто инженерни закономерности?
— А кой от нашите предци — подхвана мисълта му Харт — би могъл да се досети, че земната култура се е превърнала в чисто литературна? Та днес е точно така! Разбира се, съществуват заводи, които правят машини за нас, сечища, откъдето добиват дървесина за хартията и ферми за храна, както и разни други професии и занаяти, нужни за поддържането на цивилизацията. Но като цяло днес Земята е съсредоточила силите си в производство на непрекъснат поток литература за междузвездната търговия.
— Всичко това е следствие на една наша интересна особеност — каза Джаспър. — Изглежда невероятно, че такава особеност ни е от полза, но фактът си е факт. Съдбата ни е, че сме се родили лъжци. При това единствените във Вселената. Във всички останали светове истината се счита за свята универсалност, ние сме уникално изключение.
— Присъдата ти е прекалено тежка — протестира Анджела.
— Дори да е тежка, какво от това. Ние бихме могли да станем най-големите търговци и да оберем до шушка останалите, преди те да се осъзнаят. Своят талант и неискреност бихме могли да използваме по хиляди други начини и не изключвам възможността да оцелеем. Но ние сме намерили на този талант уникално и абсолютно безопасно приложение. Лъжата е нашия основен товар за продан. Сега може да лъжем на провала, да лъжем с удоволствие — всяка наша лъжа ще я глътнат веднага. Никой, освен нас хората, не се е захванал да съчинява литература — нито за развлечение, нито за назидание, нито в името на някаква друга цел. Не е опитал защото литературата неизбежно означава лъжа, а ние сме единствените лъжци във Вселената…