Мистър Зелена риза произнесе със заучена правилност:
— Удоволствие за мен, уверявам.
— Седнете — покани го Джаспър.
— Много радвам — отвърна Зелената риза и седна. Огърлиците на шията му мелодично звъннаха.
Един кафианец скорострелно затрака нещо на своя език. Зелената риза му отвърна рязко и посочи вратата. Всички негови придружители веднага напуснаха бара.
— Безпокои човека — обясни Зелената риза. — Закъсняваме. Задържаме кораба. Но те без нас няма как излетят. Казах да не безпокои. Капитанът се зарадва, когато види кого сме довели. — Той се наведе напред и потупа Харт п коляното. — Тебе търсил. Търсил надлъж и нашир.
— Какъв е тоя панаирджия? — попита Джаспър.
— Панаирджия? — попита на свой ред кафианецът.
— Това е титла, която означава най-висша степен на уважение — побърза да го увери Харт.
— Разбрах — каза Зелената риза. — Всички писатели?
— Да, и тримата.
— Но ти пишеш най-добре, нали?
— Е, това знаете ли — запелтечи Харт — не може да се каже така. Виждате ли…
— Ти писал за стрелби и гонитби? Бум-бум, тряс-прас?
— Н-да, така е. Виноват. Налагаше се.
Зелената риза видимо се смути и произнесе виновно:
— Ако знаел преди, нима щял те изхвърля от онази кръчма? Беше много смешно. Ние не знаели, че ти писател. Когато узнали кой, тръгнали те гоним. Но ти бягал и скрил се.
— Какво всъщност става тук? — поинтересува се Анджела.
Кафианецът гръмко повика Блейк.
— Обслужвай — нареди той. — Тези хора мои приятели. Носи най-хубавото.
— Най-хубавото — отзова се студено Блейк — е ирландско уиски по долар за чашка.
— Пари колкото щеш — викна Зелената риза. — Носи това, което аз не мога изрека, и ти платя, колкото душа искала. — После се обърна към Харт: — Имам новини по теб, приятелю. Ние много обичали писателите, които умеят пишат стил бум-бум. Ние четем непрекъснато. Голям кеф пада. Възбужда ме до козирката.
Джаспър се разсмя. Зелената риза се обърна рязко и от удивление храстовидните му вежди се сляха.
— Прави го от щастие — побърза с обяснението Харт. — Просто обожава да пие ирландско уиски.
— Прекрасно — заяви Зелената риза и просия от щастие. — Той пие, каквото желаеш. Аз плаща пари. Аз — как го казва? — взимам на себе си. — Когато Блейк донесе уискито, кафианецът плати и добави: — Дай тук цял съд.
— Какъв съд?
— Има предвид бутилката.
— Та това са цели двадесет долара! — възкликна Блейк.
— Ясно дей истина — изрече Зелената риза и плати. Те пиха уиски и кафианецът отново се обърна към Харт: — Моя новина, ти идваш с нас.
— Къде? На кораба?
— Наша планета никога нямал жив писател. Много доволен останеш. Живее и пишеш само за нас.
— Да, ама — зафъфли Харт, — не съм напълно сигурен…
— Ти опита снимаш филм. Собственик обяснил нас. Казал против закона бил. Казал, дам жалба, имаш големи неприятности.
— Не тръгвай с тях, Кеймп — обезпокои се Анджела. — Не позволявай на това чудовище да те уплаши. Ние ще платим глобата.
— Ние подава не жалба — кротко измърмори Зелената риза. — Ние просто върнем теб там заедно и направим на трески всичко.
Блейк домъкна бутилката и я трясна в средата на масата. Кафианецът я подхвана и ловко напълни догоре чашите.
— Пий — предложи той и веднага даде сам пример.
Хората го последваха. Кафианецът напълни отново чашите. Харт вдигна своята и започна да я върти с пръстите си. „Трябва да има изход даже от това глупаво положение — казваше си той сам на себе си. — Не е ли върхът на глупостта този варварин от космоса да идва в бара като у дома си и да иска да тръгвам с него! Но как да го набия като вън се намира цяла банда кафианци?“
— Обясних вече — продължи Зелената риза. — Старая се обясни теб. Ти… Ти…
— Осмисли го вече — подсказа Джаспър Хансен.
— Благодаря, човече с име Хансен. Ти обмислил. Ние купува истории неотдавна. Други раси купува отдавна. За нас ново, удивително. Изкарват ни, как кажа, извън себе. Купува много неща от разни звезди. Полезни неща. Държи в ръка, разбира, употребява. Вас купува пътешествия в далечни места, представа големи подвизи, мисли величието на материя. — Той отново напълни чашите и запита: — Тримата вие разбрали? Сега — добави той, когато те кимнаха, — става и върви.
Харт бавно се надигна.
— Кеймп, не тръгвай никъде! — възкликна Анджела.
— Ти, затваря уста — нареди Зелената риза.
Харт прекрачи прага и се озова на улицата. Кафианците мигновено изкочиха от съседните пресечки и го обкръжиха.
— Давай смело! — радостно го ободряваше Зелената риза. — Наши граждани не досеща даже, какво чака ги!