Но на половината път до реката Харт внезапно спря.
— Не, не мога.
— Какво не мога? — побутна го отзад кафианецът.
— Позволих ви да мислите — каза Харт, — че съм онзи човек, който ви е нужен. Направих го, защото исках да видя вашата планета. Но това е нечестно. Не съм този, който ви трябва.
— Ти писал бум-бум, нали? Измислял схватки и битки?
— Да, така е. Но схватките ми не са на ниво. Има човек, който го прави по-добре.
— Такъв трябва — съгласи се Зелената риза. — Кажи, кой той?
— Много е лесно. Седеше до мен на масата. Той беше така щастлив, когато вие поръчахте уискито.
— Човек на име Хансен?
— Именно той.
— Също пише бум-бум, тряс-прас?
— Много по-добре от мен. Просто е гений в тази област.
Зелената риза се изпълни с благодарност. В знак на признателност притисна Харт до себе си.
— Честен си — каза той. — Добър си. Юначага казва ние.
От къщата на другата страна на улицата се чу шум от отваряне на прозорец. Някакъв човек надникна през него.
— Не се ли махнете веднага, ще викна полицията — закрещя той.
— Значи ние наруши спокойствие — въздъхна Зелената риза. — Странни ваши закони! — Прозорецът се затвори с трясък. Кафианецът дружелюбно потупа Харт по рамото. — Ние обожаваме преследване и стрелби — тържествено обяви той. — Нужен висш сорт. Обявяваме благодарност теб. Намерим човек с име Хансен.
Той се обърна и понесе назад заедно с цялата си компания.
Харт стоеше на пресечката и гледаше след тях. Пое дълбоко въздух и бавно издиша. „Всъщност, не е чак толкова трудно да постигнеш исканото — помисли той, — стига само да намериш правилния подход. Най-любопитното е, че ми го подсказа не някой друг, а Джаспър. Нали твърдеше, че почитат истината за универсална постоянна. Ние сме единствените лъжци във Вселената.“
На Джаспър излиянията му излязоха през носа. Казано честно Харт си направи с него гнусна и зла шега. Но той сам бе казал, че иска да излезе в отпуск, нали? Ето че му излезе късмета — такава увеселителна разходчица не се предлага всеки ден. Той отказа на събрата си да ползва машината, той се разсмя оскърбително, когато кафианецът спомена за изстрели и преследвания. Джаспър Хансен сам си го търсеше, това си е.
Отгоре на всичко той непрекъснато заключваше вратата си и така оказваше недоверие и високомерие спрямо колегите си.
Харт се обърна рязко и тръгна в обратна посока на кофианската. След известно време ще си иде у дома, но не веднага. Закъде да бърза. Нека вдигнатият шум поутихне.
Рано сутринта Харт се качи по стълбите на седмия етаж и тръгна по коридора към вратата на Джаспър Хансен. Тя, както се следва, беше заключена, но той извади от джоба си тънка стоманена пружинка и се зае внимателно да работи с нея. Миг по-късно ключалката щракна.
Там, в ъгъла до стената, се бе притаил блестящият и гледан съчинител. И както твърдеше Джаспър — напълно преоборудван: ако някой друг седне да работи, то или ще изгори машината, или ще се усмърти. Но това са празни приказки, зад които се криеше само тъп свински егоизъм.
„Седмица-две, не по-малко“ — каза си Харт. Подхване ли работата с ум, то толкова време машината ще бъде в неговите ръце. Трудности няма да има. Единствено ще трябва да твърди, че Джаспър му е разрешил да ползва машината, когато пожелае. И ако мнението му за кафианците е правилно, Джаспър Хансен скоро няма да се появи на Земята.
Но седмица-две ще са достатъчни да изработи достатъчно страници, че да си купи новата машина.
Без да бърза отиде при съчинителя и седна пред него. Настани се удобно, протегна ръка и поглади инструмента по кутията. Биваше си я тази машина! Изригваше купища материал, при това добър материал, годен за продан. Джаспър навсякъде имаше клиенти.
— Милият стар съчинител — произнесе гласно Харт.
Той докосна с пръст главния превключател и го преобърна. Но нищо не се случи. Удиви се, изключи машината и отново я включи. Пак нищо. Тогава скочи на крака и провери, дали е съединена с мрежата. Тя не беше съединена и не можеше да се съедини! Изуменият Харт сякаш се залепи за пода.
„Машината е напълно преоборудвана“ — бе твърдял Джаспър. Но да е направена да работи без ток? Това е просто невъзможно дори да се помисли! С непослушни ръце отвори капака и надникна вътре. Там цареше пълен хаос. Половината елементи липсваха, другите бяха изгорели. Схемата се разпадаше и висеше на парцали. Навсякъде дебел слой прах покриваше всичко. Прехвалената машина всъщност беше купчина ръждясало желязо.
Харт постави капака обратно на мястото му, усети как пръстите му се разтрепераха, дръпна се назад и се блъсна в масата. Хвана се за нея и така яко я стисна, надявайки се да усмири непослушните си ръце, че чак усети болка. А в слепите му очи забиха истински камбани.