Машината на Джаспър съвсем не е била преработена. Никак не е чудно, че винаги е заключвал вратата. Живял е в непрекъснат страх, че някой ще узнае страшната му тайна: Джаспър Хансен сам е писал произведенията си!
И сега, независимо от злата шега, която си направи с този достоен човек, положението на Кеймп Харт никак не можеше да се нарече весело. Старите проблеми си оставаха и нямаше никаква надежда, че ще ги разреши. На разположение му оставаше все същата разбита съчинителка и нищо повече. Колко по-добре щеше да бъде, ако беше отлетял на звездата Каф.
Тръгна към вратата, спря се, замисли се и се обърна. На масата, погребана под купища хартия, едва се забелязваше пишеща машина, която изглеждаше така, сякаш не са я пипали отдавна.
Въпреки това Джаспър го издаваха! Той продаваше всяко написано произведение. Наистина продаваше! Дали се беше навеждал с молив в ръка или бе удрял клавишите на безшумната пишеща машина, но продаваше. При това продаваше, без да включва съчинителя. Търкал е до блясък кутията му, но вътре е било пусто и празно. Крил се е зад машината като зад щит от насмешките и ненавистта на останалите, многоречиви и бездарни, сляпо вярващи в мощта на метала и магията на мощните съоръжения.
„Отначало разказите се предавали от уста на уста — бе казал Джаспър миналата нощ. — После започнали да ги записват на ръка, а сега ги изготвят на машини. — И зададе въпроса: — А утре какво?“ Зададе го с такъв вид, сякаш не се съмняваше, че това „утре“ ще съществува.
„А утре какво?“ — повтори за себе си Харт. Нима границата на човешките възможности са движещите се колела, умните стъкла и метали, пъргавата електроника?
Заради собственото си достойнство, може и за запазване здрав разсъдъка си, човек трябва да намери това „утре“. Механичните решения по естеството на нещата водят в задънена улица. Разрешават да се умнее до известна степен и не повече. Разрешават да се стига известна точка и ни на йота по-далече.
Джаспър го е разбрал. Джаспър е намерил изход. Развалил е механическия си помощник и се е върнал назад, към работата ръчно.
Ако някакъв продукт на майсторство придобива икономическа ценност, човек непременно ще намери начин да го произвежда в изобилие. Минали са времената, когато мебелите са били правени от занаятчии, правели са ги с любов, която ги превръщала в произведения на изкуството, горделиво нестареещи в продължения на много поколения. После дошли машините и мебелите станали чисто функционални, не претендиращи за векове, да не говорим за гордост.
Литературата следвала същия път. Не е запазила гордостта си. Тя престанала да бъде изкуство и се превърнала в предмет на потребление.
Какво може да направи човек в такава епоха? Да се заключи като Джаспър и в самота да се труди ден и нощ, мъчително усещайки своето несъответствие с епохата?
Харт излезе от стаята със страдание на лицето. Почака миг да щракне езичето на ключалката и бавно тръгна към собственото си жилище.
Извънземният, одеялото с лице, както и преди лежеше неподвижно в кревата. Но очите му сега бяха отворени и той веднага се втренчи във влезлия човек.
Харт застина на прага и невероятната посредственост на стаята, нейната видима бедност, направо го зашеметиха. Той беше гладен, мъчеше се от мъка и самота, а съчинителят до стената сякаш му се надсмиваше.
През отворения прозорец се донесе грохота на един космически кораб, който излетя от космодрума зад реката, и докато заглъхваше към него се присъедини сирената на буксир, дърпащ морски кораб към кея на пристанището.
Той се примъкна към леглото си.
— Хей ти, я се посмести — подвикна на извънземния, който го гледаше с ококорени очи, и се просна до него. Обърна се към одеялото-лице и се сви на четири.
Кръгът се затвори: върна се там, откъдето бе започнал вчера. Както преди нямаше филми да почне поръчката на Ирвинг. Както преди разполагаше само със собствения си съчинител. Сега нямаше дори камера и не си представяше откъде може да си набави друга. Всъщност защо трябва да търси, когато няма пари да заплати на героя? Веднъж се опита тайно, повече нямаше да го прави. Работата не си струва риска да лежи в затвора три или четири години.
„Ние обожаваме стрелбите и преследванията — така горе-долу се беше изразил кафианецът. — От вас купуваме приключения и пътешествия из далечни страни.“
Зелената риза търси бум. бум, тряс-прас, изстрели, схватки, преследвания; жителите на други планети могат да търсят съчинения с други достойнства. Раса след раса открива за себе си странния износ от Земята и в него — неизвестни очарователни светове. „Далечните места“ са скритите възможности на играта на мисълта и на чувствата. Различията в облика им изглежда не играеха особена роля.