„И всичко би тръгнало по обичайния си ред — тъжно си каза Харт. — Докторът ще пие до смърт. Анджела ще се шляе по жудожествени и модни салони. Джаспър най-вероятно ще си купи къщичка в планината, където да се уедини. А аз? Какво ще направя с милиард долари плюс-минус милион?…“
Вчера, днес, само преди два часа, даваше мило и драго за съчинител марка „Класик“. Сега „Класика“ му се струваше остаряла развалина.
И това защото беше намерил нов път, пътят на симбиозата, пътят на сътрудничеството на човека с извънземни биологически конструкции. Харт си спомни готическата гора и усещането за вечност. Това го накара да трепне при спомена за невероятната красота, която възникна сред дърветата.
„Наистина такъв начин на съчиняване е къде-къде по-добър: сам опознаваш явлението и една тогава го описваш, сам преживяваш сюжета и го описваш…“
Но беше изгубил одеялото и не си представяше как може да си намери друго. Но дори и да знаеше, едва ли щеше да има възможност да си купи поне едно за лично ползване.
Извънземна чужда биологична конструкция — но не напълно чужда: та нея бе измислил преди много години неизвестен земен автор, човек, който е писал подобно на Джаспър сам, наведен над масата трескаво е нанасял възникващите в мозъка думи на хартията. Не е ползвал никакви там съчинители, филми, база данни и разни други механични приспособления. Но този неизвестен автор е успял да преодолее тъмата на времето и пространството и да докосне мисълта на друг неизвестен разум. Така одеялото неминуемо се появило на бял свят, сякаш човекът го е направил със собствените си ръце!
Не е ли в това истинското величие на човека, че може да викне на помощ въображението си — и в един прекрасен ден всичко въобразено да се сбъдне?
Щом е така, то има ли човек право да предоставя призванието си на разни лостове, умни елементи и лъщящи машини?
— Да ти се намира някой и друг долар? — помоли Жуайр.
— Не — отговори Харт — Нямам долар.
— И ти си същия грешник като нас — каза старецът. — Мечтаеш за милиони, а в душата ти нито цент.
„Джаспър е метежник — продължи разсъжденията си Харт, — а това не се котира. На метежниците им плащат с разбити носове и цицини по главата.“
— Един долар ми стига — продължаваше Жуайр.
„Не се котира бунтът на Джаспър, не се котира и на другите, които се заключват и бършат безработните си машини с една-единствена цел, всеки влязъл гост да се увери, че машината се ползва.
Няма да се котира и моят бунт. Защо да се бунтувам, когато подчинявайки се на правилата аз ще се прославя на практика за една нощ?“
Той опипа пачката в джоба си и твърдо реши, че след малко отива в центъра на града и си купува онази удивителна и несравнима машина. Парите ще му стигнат за всяка машина. В пачтата има достатъчно за хиляди машини.
— Да, сър — продължаваше Жуайр отговора си за милиарда долари. — Това ще бъде приятна смърт. Не спори, приятелю, приятна смърт.
Когато Харт отново се появи в магазина, няколко работника тъкмо сменяха разбитото стъкло на витрината, Но той ги отмина с мимолетен поглед и без колебание влезе вътре.
Същият продавач изникна като от земята. Но днес той не се опитваше да показва радост, а придаде на лицето си сурово и дори леко обидено изражение.
— Вие изглежда идвате да закупите „Класика“? — произнесе продавачът.
— Напълно сте прав — отговори Харт и извади парите от джоба си.
Продавачът беше отлично обучен. Само за миг се стресна, но после със скорост достойна за рекорд възвърна самообладанието си.
— Великолепно! — възкликна той. — Знаех си, че ще се върнете. Тази сутрин казах на колегите, че непременно отново ще погледнете насам.
„Ама че си лъжец“ — помисли си Харт, а на глас произнесе:
— Предполагам, че ако платя в брой, веднага ще ме снабдите с достатъчно филми, данни и апаратура по мой избор?
— Естествено, сър. Ще направя всичко възможно.
Харт извади най-горната банкнота от пачката, подаде я на продавача, а останалото пъхна в джоба си.
— Защо не седнете — въртеше се около него продавачът. — Сега ще се върна. Ще договоря доставката и документите за гаранция…
— Няма нужда да бързате — великодушно отговори Харт, като се наслаждаваше на произведеното внимание. Отпусна се в креслото и започна да гради планове за бъдещето.
Преди всичко трябва да си намери по-хубава квартира, а после да поръча обед за всички от компанията и така да си го върне на Джаспър. Да, така ще направи — стига Джаспър да не е вече на топло. Дори се захили лекичко, като си представи как Джаспър се свива от страх в мазето на кръчмата „Блещукащата звездица“.