Още днес ще намине през офиса на Ирвинг, ще му върне двайсетачката и ще му обясни, че за съжаление не разполага с време да изпълни поръчката му. Не че не искаше да помогне на Ирвинг. Но щеше да е истинско кощунство да пише онези глупотии на машина с такива таланти като „Класика“.
Чу бързото тропане на краката на продавача, надигна се и с усмивка се насочи към него. Но онзи и не мислеше да му отговаря с усмивка. Изглеждаше така, сякаш щеше да получи удар.
— Вие!… — задъхан, той едва съхраняваше способността си за членоразделна реч. — Тези ваши пари!… От вашите фокуси ни дойде до гърлото, млади човече!
— Пари ли? — не го разбра веднага Харт. — Какви пари? Това са галактически кредити. Следователно…
— Това са пари за игри! — изрева продавачът. — Пари за деца! Бутафорни пари, направени в съзвездието Дракон! Така е написано на лицевата им страна. Чети това с големите букви. — Той пъхна банкнотата под носа на Харт. — А сега изчезвай!
— Почакайте малко — помоли се Харт, — сигурен ли сте? Това просто не може да бъде! Има някаква грешка…
— Нашият касиер твърди, че е така. Той е всепризнат експерт по парични знаци от всякакъв вид и смята, че това са фалшиви пари.
— Но вие ги взехте! И не ги отличихте от истинските…
— Аз не умея да чета по дракониански. А нашият касиер умее.
— Да го вземат дяволите този пришълец! — възкликна Харт. Обхвана го пристъп на внезапна ярост. — Само да го хвана…
Продавачът леко омекна.
— Никакво доверие на тези пришълци, сър. Те са невероятни нехранимайковци.
— Махни се от пътя ми! — викаше Харт. — Трябва да намеря този негодник!
Дежурният в Бюрото по работите на извънземните не успя да окаже особена помощ на Харт.
— Нямаме никакви данни — обяви дежурният — за същество от такъв вид, както го описвате. Поне някаква снимка да ни представите?
— Не, за съжаление, нямам.
Пред него дежурният бе разгледал купчина каталози; сега се захвана да ги поставя на местата им.
— Разбира се — разсъждаваше той, — това, че ние нямаме данни, още нищо не означава. За съжаление, чисто и просто не успяваме да следим за всички видове мислещи. И така са много, а непрекъснато идват нови и нови. Знаете ли, направете справка в космодрума. Там може да са обърнали внимание на вашия пришълец.
— Вече бях там. Нищо. Ама съвсем нищо. Той трябва да е дошъл по някакъв начин до тук, а може и да е отлетял. Никой не го помни! Ако пък го помни, не казва.
— Извънземните се прикриват един друг — допълни го дежурният. — Те нищо няма да ви кажат. — Той продължи да разполага книгите по местата им. Идваше краят на работния ден и той бързаше да си отиде. — А защо не се отправите в космоса и не потърсите пришълеца в родната му стихия?
— Май така ще трябва да направя — отговори Харт и на излизане хлопна яко вратата.
Какво пък толкова, нима шегата да се отправи в космоса и сам да потърси пришълеца е лоша? Защо наистина не го проследи сред милионите звезди, не го преследва на хиляди светлинни години оттук? И когато го намери да му каже: „Хей, давай обратно одеялото!“, а онзи да му се разсмее право в лицето?
Но нали когато след време го откриеш някъде сред милионите звезди одеялото вече няма да ти трябва: ти сам ще си преживял сюжетите си, ще видиш със собствените си очи героите си и ще погълнеш багрите на десетки хиляди планети и миризмите на милиони звезди.
Съчинителят също нямаше да му е нужен, нито филмите, нито базите данни, защото нужните думи ще трептят по върховете на пръстите му и ще почукват в мозъка му, молейки го да ги пусне навън.
Нима е лоша шегата, да връчиш на един простак от изостанала планета купчина никому ненужни пари-играчки за нещо, което струва милиони? Тъпакът му с тъпак няма нищо да заподозре, преди да се опита да похарчи тези пари. А измамникът тихо се отдръпва настрани и ще се тресе от смях, упивайки се от собственото си превъзходство.
Кой беше онзи, който се осмеляваше да твърди, че хората са единствените лъжци във Вселената?
А нима е лоша шегата, да носиш на рамената си живо одеяло и да пращаш кораби на Земята за помията, която пишат? И да не съзнаваш, че с лекота може да се съкруши земния монопол над литературата, за което е нужно само да обърнеш повече внимание на съществото на гърба си?
— Но тази шега означава — произнесе Харт на глас, — че ти за пореден път си глупакът. Но ако те намеря, ще ти я набия в устата тази шега!
Анджела се качи при него в стаята с предложние за мир. Тя донесе и постави на масата димяща купичка.
— Хапни тази супа — предложи тя.