Мартин Йоцев
Силата на времето
Тъмнината вече обземаше долината когато професор Андрюс се качи на Форда си и се отправи към местният колеж.
Днес бе валяло и улиците бяха още мокри, затова професорът не караше бързо.
Замисли се.
— Интересно — каза си той — само 6 часа е, а вече е тъмно! Това не е нормално за долината. Може би това се променя с годините.
Но мислите му бяха прекъснати от една топка, която излетя от близкият двор, прелетя над главите на минувачите и тупна пред колата на професора. Той спря и изчака малкото момче да си вземе топката и продължи пътя си. Мислите за времето вече не го вълнуваха, той се замисли за предстоящата лекция.
Да, той не пишеше своите лекции и затова трябваше да ги знае много по-добре. Преговаряше всичко по много пъти, прегрупираше, сортираше, подменяше и какво ли още не, само да достигне оптималния вариант. Проф. Андрюс наистина БЕШЕ добър учен…
Университетът се намираше в другият край на града, това обстоятелство не беше нещо страшно за град с такива размери. Само 10 мин. бяха достатачни на професора да достигне до главният вход на зданието което не можеше да бъде сбъркано с никое друго в околността. Университета беше главната забележителност тук. Той бе и главната причина в града да няма много заводи. По-голяма част от и без това малкото жители работеха в сферата на обслужване и това им носеше добри проходи.
Професорът за сетен път се почуди на респекта излъчван от тази сграда и се отправи на горе по стълбите. В аудиторията беше неочаквано шумно. Професора се заслуша и веднага разбра защо беше всичко.
Следобеда имаше представяне на отбора по американски футбол. По уредбата на стадиона се извиква името на играча и той излиза от съблекалнята на терена където се покланя на публиката. После се провежда демонстрационен мач с отбора на Тасус, малък град от Юта кадето хората не бяха много запалени по футбола и за това си нямаха и стадион. Това беше програмата която изглежда не беше изпълнена както трябва.
— Какво става тук Пит? — този въпрос бе зададен от професора на едно момче, стоящо на две три крачки от него.
Момчето се завъртя на пети и погледна професора, усмихна му се и се приближи.
— А, професоре, ами как да ви кажа… обичате ли футбол?
— Не особено. Гледам някой срещи на Сан Франциско.
— Значи мога да ви го кажа спокойно. — при тези думи Пит се завъртя на страни и се изхили по възможно най-страшният начин. Професора се заслуша.
След 15 мин. когато беше изслушал разказа още 2 пъти той все още го намираше за много забавен.
Рони Нилсън, надеждата на отбора, който бяга 100 м за 11 сек. и лови пасовете под страхотни ъгли, също участва в представянето. Когато от колоните прозвуча името му, той така се зарадва, че на последното стъпало на стълбището, извеждащо го на стадиона, се спъна и падна. Така се сгромоляса, че си счупи подбедрената кост на левия крак и лъчевата кост на дясната ръка. Имаше и няколко разбити зъба. Така се разби, че после го изнесоха на носилка.
След като чу веднъж историята на Рони, професорът не можа да се въздържи и се захили бурно. Това подейства като сигнал и цялата зала дружно се засмя.
Още 15 мин. бяха нужни на професор Андрюс да укроти аудиторията. Историята за Рони Нилсън не спираше да разсмива хората.
— Тишина моля. — този път подействали думите на професора увиснаха във въздуха и се чудеха къде да се скрият. — И така да преминем към темата за която сме се събрали да говорим. Динозаврите. Как са живели те? Защо са умряли? Палеонтологията не е гледане в миналото, както правят врачките и гадателите. Ние трябва да се ръководим от фактите които разкриваме по време на разкопките и изледванията на кости и вкаменелости останали ни от миналото. Това ни дава учудващо много информация, която врачките си смучат от пръстите. Динозаврите са наследници на по-простите архозаври, които изчезват с навлизането в мезозоя. През тази ера разцвета и благоденствието на динозаврите е пълно. Очертават се седем групи, които от своя страна обединяват няколко стотин различни вида от тези гиганти. Някой от тях биха създали комплекс за малоценност на десет етажна сграда.
В този момент един от студентите шумно се отпусна на банката пред него и подхвана блаженна дрямка. Това не смути професора и той продължи.
— С течение на времето някой от динозаврите приспособили задните си крака изцяло за ходене, като за целта вече не използвали предните, това явление се нарича бипедализъм. Други като стегозаврите и анкилозаврите загубват тази си способнист. Но друго деление на динозаврите ще ни интересува повече. Голяма част от тях са хишници. Друга голяма група са тревопаснте. Интересно е, че към средата на мезозоят се появяват и динозаври със смесено хранене. Както виждате динозаврите са имали представители във всички групи по хранителната верига, като изключим фотосинтезиращите разбира се.