— Здраво момче си — каза жената развеселено. — Не всеки издържа побой от хътянин. Дошъл си на борда, за да търсиш работа ли? Ще си ни полезен в „Аркона Харвест“. Аз съм главен операционен бригадир Клат’Ха.
Тя изглеждаше твърде млада, за да ръководи миньорски операции — вероятно беше на двайсет и пет.
— Имам си работа — каза Оби-Уан, опитвайки се да опипа устата си с език. Успокои се, като разбра, че всичките му зъби са си на мястото. — Аз съм Оби-Уан Кеноби. От селскостопанските части съм.
Клат’Ха отвори широко уста.
— Ти си младият джедай? Корабният екипаж те издирва навсякъде.
Той се опита да седне, но Клат’Ха бързо го бутна обратно.
— Лежи! Още не си готов да ставаш.
Той отново легна и Клат’Ха се отдръпна.
— Желая ти успех, Оби-Уан Кеноби — каза тя. — Пази се. Попаднал си насред война. Имаш щастие, че още си жив. Следващия път може да не си такъв късметлия.
Тя се обърна, за да си тръгне, но Оби-Уан докосна ръката й.
— Чакай — каза той. — Не разбирам. Каква война? Кой се бие?
— Войната на „Офуърлд“ — отговори Клат’Ха. — Не може да не си чувал за тях.
Оби-Уан поклати глава. Как да й обясни, че е прекарал целия си живот в Храма на джедаите? Той знаеше повече за пътищата на Силата, отколкото за пътищата на вселената.
— „Офуърлд“ е една от най-старите и най-богатите миньорски компании в галактиката — започна Клат’Ха. — И не са постигнали това с честна игра. Миньорите, които им се изпречат, обикновено умират.
— Кой е техният водач? — попита Оби-Уан.
— Никой не знае кой е собственикът на „Офуърлд“ — обясни му Клат’Ха. — Вероятно някой, който съществува от векове. Дори не съм сигурна дали можем да докажем, че той или тя са отговорни за убийствата. Но водачът им на този кораб е особено безмилостен хътянин на име Джемба.
Оби-Уан повтори името наум. Джемба. Може би името Джемба го беше малтретирал?
— Безмилостен ли? В какъв смисъл?
Клат’Ха погледна през рамо, страхувайки се, че някой може да я чуе.
— „Офуърлд“ използва възможно най-евтината работна ръка. В световете от Външния пояс, на места като Бендомиър, половината от работниците на Джемба са уипхидянци роби. Но това не е най-лошото — каза тя, после се поколеба.
— Кое е най-лошото? — настоя Оби-Уан.
В тъмните очи на Клат’Ха пробягна искра.
— Преди около пет години Джемба беше главатар на „Офуърлд“ на планетата Варистад, където действаше една друга нова миньорска компания. Варистад е малка планета, без никаква атмосфера, затова работниците живееха в огромни подземни куполи. Някой или нещо пробило дупка в тях, унищожавайки на мига изкуствената атмосфера. Четвърт милион души загинаха. Никой не успя да докаже, че Джемба го е извършил, но когато другата компания фалира, той откупи концесията им на много ниска цена. Изкара огромна печалба за „Офуърлд“. Сега ще трябва да се оправяме с него на Бендомиър.
— Сигурна ли си, че е било умишлено? — попита Оби-Уан. — Може да е било злополука.
Клат’Ха погледна несигурно.
— Може — каза тя. — Но злополуките следват Джемба, както смрадта следва уипхидянците — злополуки като тази, която застигна теб. Затова се пази.
Имаше нещо, което тя не му казваше. Оби-Уан усещаше — стара болка и страх, желание за отмъщение.
— Кого познаваше на Варистад? — попита я той.
Клат’Ха отвори уста от изненада. Инатливо поклати глава.
— Никого — излъга тя.
Той блокира погледа й със своя.
— Клат’Ха, трябва да спрем това. „Монумент“ не е кораб на „Офуърлд“! Нямат право да пребиват хората така.
Клат’Ха въздъхна.
— Може корабът да не е техен, но миньорите на „Офуърлд“ са тридесет пъти повече от екипажа. Затова, ако бях на твое място, щях да стоя далеч от тяхната територия. Добре дошъл си в нашата част на кораба.
Тя се запъти към вратата, после се обърна и му изпрати усмивка, която накара сериозното й лице за миг да изглежда младо и игриво.
— Ако можеш да я намериш.
И Оби-Уан също се усмихна. Но все още не приемаше, че Клат’Ха се примирява с несправедливостта. Не го разбираше. Беше израсъл в свят, в който споровете се обсъждаха и решаваха. Не се позволяваше да съществува очевидна несправедливост.
— Клат’Ха, не е редно така — сериозно каза той. — Защо трябва да стоите само в едната част на кораба? Защо се примирявате с това?
Клат’Ха се изчерви.
— Защото не ги искам в моята част на кораба! Оби-Уан, чуй ме — напрегнато каза тя. — Около Джемба винаги има злополуки. Взривяват се сонди, срутват се тунели, умират хора. Не искам търговските му шпиони и саботьори в моята част на „Монумент“. Толкова малко искам това, колкото искам да имам негова мина. Затова приеми нещата такива, каквито са. Така е най-добре за всички.