Вратата на медицинския сектор се отвори. Клат’Ха влезе вътре явно раздразнена.
— Добре, че сте тук — каза тя на Си Триймба.
Си Триймба се изправи на крака си.
— Ние… — започна той, но Клат’Ха го прекъсна, като се обърна към Куай-Гон.
— Имаше проблем — отривисто каза тя. — Някой е пипал екипировката ни. Младият Си Триймба установи това при рутинна проверка. На склад имаме три арконянски машини за прокопаване на тунели. И трите са повредени.
— Как така? — попита Куай-Гон.
Си Триймба пристъпи напред.
— Термокомите, които следят повърхностната температура на свределите, са демонтирани, сър. И свързващите куплунги са изтръгнати, за да не могат да се изключат.
— Какво означава това? — попита Оби-Уан.
Куай-Гон се замисли за миг.
— Арконянските тунелопробивачи са машини, които пробиват почва и скала. Докато правят това, въртенето на свредела, който се трие в камъка, загрява машината. Без термокомите охладителната система не може да работи. А без свързващите куплунги операторът на машината не може да я изключи. Тя ще продължи да дълбае, докато не се стопи от горещината. Всички в нея ще умрат.
— Точно така — мрачно потвърди Клат’Ха. — Мисля, че знаем кой е отговорен.
Бумтящ глас, който говореше на хътянски, се чу зад вратата: „Зи бата не бийши та Джемба? За мен ли говорите — Великия Джемба?“
Хътянинът отвън беше доста по-едър от онзи, който беше пребил Оби-Уан. Хътяните живееха по стотици години и не спираха да растат — нито на размер, нито на подлост. Точно този — Джемба — имаше толкова широка уста, че можеше да погълне трима души наведнъж. Огромното лице и очи на Джемба изоълниха вратата.
— Да — отвърна спокойно Куай-Гон, — за теб говорим, о, Велики Джемба. Влез вътре, ако можеш.
Джемба се възпротиви.
— Много години минаха, откакто можех да се промъквам през такава малка дупка, джедай — избоботи Джемба. — Защо ти не излезеш оттук? — облиза той устни.
Куай-Гон отиде до вратата и се изправи пред хътянина.
— Обвинен си в саботиране на арконянските тунелопробивачи.
— А-а-а! — възкликна Джемба, отстъпвайки с една крачка. Постави ръка на най-горното си сърце — хътянски жест, означаващ невинност. — Никога! Кълна се, джедай, не съм аз. Да ти приличам на създание, което би се промъквало, за да поврежда чужда екипировка?
Нито за миг Оби-Уан не повярва на хътянина, но за малко да избухне в смях, представяйки си как огромният хътянин се промъква където и да било.
— Естествено, не вярвам, че си го сторил лично, Велики — каза Куай-Гон. — Но някой може да го е направил по твое нареждане.
— А-а-ах! А-а-ах! — Джемба се изви назад като гигантски червей и пак тупна ръка върху най-горното си сърце. — Нараняват ме подобни обвинения! Нищо не знам за случая. Погледни в сърцата ми, джедай, и ще видиш, че не лъжа! Защо всички си мислят, че съм зъл? Само защото съм хътянин ли? — попита Джемба. — Аз съм честен бизнесмен.
— Достатъчно! — каза Клат’Ха с отвращение. Тя пристъпи напред, за да се изправи пред Джемба, ръцете й бяха на бедрата, точно над бластера, който бе прикрепен към левия й крак. — Няма съмнение, че е бил някой от хората ти.
— Нищо не знам по този въпрос, кълна се! — изръмжа Джемба.
Клат’Ха посегна към бластера си.
Куай-Гон вдигна ръка, нареждайки й да спре.
— Вероятно — подхвана Джемба, а очите му се присвиха лукаво — твоите хора са го направили, за да ми навредят. Вашата неоснователна омраза към мен е добре известна. Вече поиска от минната гилдия да забрани на „Офуърлд“ да оперира на Бендомиър. А сега, като повдигаш подозрения срещу мен и моя екип, се надяваш да ме премахнеш законно.
— Не ме интересува дали ще бъдеш изгонен законно или не — задъхано отвърна Клат’Ха. — Просто искам да си заминеш!
— За това говоря! — изръмжа Джемба. Огромният хътянин погледна умолително към Куай-Гон. — Виждаш ли пред какво съм изправен? Как може един хътянин да се бори срещу такава неоснователна омраза?
— Извинявай, Джемба — каза Клат’Ха с подигравателна вежливост, — но не е неоснователно да ненавиждаш един лъжец, интригант и страхлив убиец.
Огромното тяло на хътянина се наду от обида.
— Още не сме стигнали Бендомиър — заяви Джемба, — а тази жена се опитва да ме дискредитира пред минната гилдия. Сега се опитва да ме натопи! Чуй я как ми говори. Няма никакво уважение в гласа й!
— Може да не те уважавам, Джемба — отвърна на атаката Клат’Ха, — но определено не се опитвам да те натопя. Лъжите ти са толкова жалки, колкото отричанията ти.
Джемба изрева от ярост и се хвърли срещу Калт’Ха. Той се удари в касата на вратата, която започна да се пропуква под натиска му. Ужасен, Си Триймба изсъска и се притисна към стената. Оби-Уан наблюдаваше смаян. Хътянинът можеше да срути цялото медицинско помещение!